По следите на императора
За щастие императорът трябвало да избере пътя през планината, когато през 1815 година бързал да си върне властта в Париж. Така нареченият „Route Napoléon” („Пътят на Наполеон”) минава през най-красивите местности на Южна Франция.
Вероник и Даниел в никакъв случай не биха намерили общ език с Наполеон. Непременно би се стигнало до шумни скандали. По няколко причини. В Сент-Обан, малко населено място до град Кастелан, Вероник и Даниел Базали поддържат не само бурна любовна връзка, но и стопанисват единствения ресторант в селцето – „Le Tracastel” – в който обичат да седят с гостите си до първи петли, както подобава на двойка гостилничари.
А запита ли ги човек за Наполеон, който преди два века на път за Париж прекарал една нощ в селска къща в съседното селце Серанон, Даниел, самият той корсиканец като императора, изсъсква: „Тиранин. Войнолюбец! Самозабравил се от власт! Изживяващ се пълководец!” А Вероник разказва, въртейки очи, за доктора, който живеел през три къщи, селски лекар, за който всички в Сент-Обан говорят, че пази някаква наполеонова колекция. „Ах, мистерията на господин docteur!” , изпъшква Вероник театрално. „Никой не знае какво всъщност има. Оръжия? Катарами от колани? Ботуши? Гребени? Книги? Досега мосю не е допускал никого в своята – ах, тъй тайнствена градинка”. Даниел добавя, този път съвсем сухо: „Сигурно има и наполеонов билет за метрото.”
Природна картина, при която забравяме за Париж
Вечно забързаният, гонен от амбицията си дребен мъж гарантирано би излапал, без да им обърне никакво внимание, специалитетите на Вероник: рагуто от диво прасе, домашно приготвения гъши пастет и пълнените домати. Войнствената парижанка би го подканила към повече респект по отношение на кухнята й – пък бил той пълководец или император. И след това би започнала да го убеждава, че няма никаква работа в Париж, ами най-добре да вземе да остане в този район.
„Тукашната природа ме кара да забравя моя Париж”, казва тя ревностно. Тук се срещат Прованс и Алпите, снежни върхове и лавандулови полета се побират на една и съща снимка, камънаците образуват естествена стена, стотици метри скали се диплят като вълни по склоновете, все едно са се разтопили на слънцето. А планината е прорязана от дълбока урва: Горж дю Вердон, клисура, която любителите на приключения, на карането на каяк и катерачите обожават.
Изконни френски села
За всичко това Наполеон нямал очи, нямал усет, тогава, през март 1815 година. Просто преминал оттук, бързал да се върне във властта, а тя била в Париж. Бил успял да избяга от своите охранители и от мястото на своето заточение – остров Елба – и няма и година след абдикацията си потеглил от Кан, придружаван от 1000 верни поддръжници. При това не избрал близкия път през долината на река Рона, където трябвало да очаква съпротивата на верните на краля градове. Тръгнал по трудния обиколен път от Грас, през Алпите в посока Гренобъл, който приблизително отговаря на днешната Route Nationale № 85.
Съвсем случайно пътят на неговото завръщане се оказал един от най-красивите маршрути във Франция. Днес той се казва „Route Napoléon”. Прогоненият император искал да изненада краля и народа по градовете и селата – това бил поход на демонстрацията на сила. Но който днес пътува по това дълго 335 км разстояние, ще усети всичко друго, но не и трескавото придвижване на наполеоновата свита; може да открие типично френски селища и ресторанти като „Le Tracastel”, да броди дни наред из планините и да търси малкото следи, които Наполеон е оставил.
Тук някаква мистериозна колекция като тази в Сент-Обан; там неговият фотьойл в Грас – едно старо, тежко кресло в червено и бяло, което днес е частна собственост на възрастна дама, или пък прашасала маса в един обор в Серанон, на която той бил седял. Отделни разпилени колекционерски обекти, съхранявани от обикновени хора, които, ако човек иска да види, трябва да разпитва съсед след съсед за местонахождението им. В ресторантите няма „Наполеонови чинии”. По будките не се продават „Наполеонови” отварачки или „Наполеонови шапки”. Че дори и картички с Наполеон няма. Всичко това превръща „Рут Наполеон” в симпатичен път, пълен с атракции и лишен от натрапчива туристическа шумотевица.
|
