Eкспедиция до Етиопия:
По следите на изчезващите лешояди
Знаете как е през декември – хората си мислят за Коледа, зима е, всеки следи прогнозата за времето по телевизията. Докато всички в България се питаха ще завали ли сняг или не, ние – група от трима орнитолози от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), си стягахме багажа за първата ни експедиция в Африка.
Това не беше просто пътешествие, защото имахме мисия – да опитаме да разберем какви са причините за бързото изчезване на египетските лешояди (Neophron percnopterus) от България. Дестинацията беше Афарският триъгълник, Североизточна Етиопия. Не знаехме какво точно да очакваме в пустинята, освен евентуално много лешояди, както пишеше в една-две публикации.
Началото...
След неколкомесечно преглеждане на научни публикации, доклади и ровене в разхвърляна информация, сглобихме картината на това, което беше написано за зимуването на египетския лешояд в Африка. Внимателно анализирахме данните и насочихме поглед към най-голямото известно струпване на зимуващи египетски лешояди в Африка – полупустинната територия на Афарския триъгълник в Етиопия.
Като новаци в експедициите на Черния континент, изключихме други „екзотични“ места, важни за зимуването на вида – Източен Чад и Дарфур в Судан. След като планът се изясни в главите ни, започнахме организацията на експедицията. Чудехме се дали ще видим някои от нашите 53 опръстенени малки и дали ще открием какви опасности ги дебнат там и причиняват намалението, което само трагично регистрираме. Видът, който се опитваме да опазваме, изчезва бързо пред очите ни. Едно от нещата, които със сигурност знаехме, беше, че голяма част от причините се крият в Африка и нямахме право да си затваряме очите за това.
Как започна приключението?
Трудно можехме да си представим реалността, която ни връхлетя в първите часове по улиците на Адис Абеба. На 2200 м надморска височина столицата ни посрещна в 4 ч. сутринта с неочаквано студено време.
В 7 ч. все още чакахме нашия водач Илма Абебе от Етиопското дружество за опазване на природата, който закъсняваше. Той се появи с огромна усмивка и табелка с името „Ivo“, която децата му бяха нарисували. Отпред ни чакаше джип „Тойота“, който заемаше най-голямото перо в скромния ни бюджет, „old but very strong“, както каза Илма и това си пролича по-късно. На паркинга се запознахме с нашия шофьор Тесфай Бикила, чието име щяхме да научим да произнасяме чак към средата на експедицията. Също щяхме да научим поразителни неща за знанията му по английски. Той употребяваше между 40 и 60 думи, но ги произнасяше толкова правилно и уверено, сякаш това е майчиният му език.
Адис Абеба е наричан „столицата на Африка“, „бягащата столица“, а сред орнитолозите „столицата на лешоядите“. По улиците, наред с тълпите хора, прелитат черни кани, три вида лешояди, бели врани и марабута, привлечени най-вече от огромната открита кланица, разположена почти в центъра.
Първо отидохме в банка, за да обменим пари в местната валута бър, и се запознахме с три и половина милионния град, който Илма наричаше „very beautiful“, но никой от нас не можеше дори да си помисли такова нещо. Натоварен трафик, неспазване на правилата за движение, върволици хора, улична търговия и вече осезаем културен шок – това бяха впечатленията ни от ранния предиобед. В гъста върволица от стари пушещи дизелови камиони се отправихме на юг.
Афар: шест дни в пустинята – царството на египетските лешояди
Земята на афарите е пустиня, преминаваща с приближаване към планините в полупустиня и савана. Работата ни беше усложнена, защото за властите ние бяхме туристи. Ако се бяхме обявили за изследователи, трябваше да платим такса от 1000 долара на човек. Това не можехме да си позволим и то направи невъзможно или най-малкото на тръни общуването ни с властите.
Всеки ден брояхме кацналите за нощувка египетски лешояди по определен отрязък от електрическите стълбове край главния път за Джибути. На някои имаше 1-2 лешояда, но другаде се струпваха гроздове от 40-50 птици. Според оперението определяхме и възрастта им. Най-важното, което търсехме, бяха млади египетски лешояди с цветни пръстени, които да ни подскажат, че това може би са „нашите“ птици. Но нито един от 122-та проверени младежи нямаше пръстени. Явно българските птици зимуват някъде другаде...
|
