С деца на път из Азия
GEO: За втори път предприемате със семейството си дълго пътешествие. Не ви ли е достатъчно просто да прекарате отпуската на Балтийско море?
Малте Калвин: Почивката на Балтийско море е нещо прекрасно. Като деца самите ние прекарвахме по цели седмици там с родителите си. Но далечните страни ни привличат много повече. След три години, прекарани само в Германия, любопитството ни към „Друголандия”, както ние го наричаме, е страшно голямо.
Трябваше ли целта да е възможно най-далеч?
Далечните страни често предлагат много повече контрасти, отколкото родината ни. Искаме да усетим тези контрасти и да експериментираме докъде бихме могли да стигнем. Ще успеем ли да се качим на този връх с детето в раницата на гърба? Става дума за смелост и издръжливост. Освен това далечните страни просто излъчват магнетичен чар – неудържимо ни се иска да открием непознати неща.
Тръгне ли човек на път, се налага да планира много точно. Всъщност за какво откривателство говорим при едно толкова добре планирано пътуване?
Ние обичаме изненадите. Всеки пътуващ има своя представа за страната, която ще посети. Ако тези представи съвпаднат с действително преживяното, може да ви доскучае. Затова ние не обичаме да планираме прекалено точно нещата. Колкото повече се оставяме на случайността, толкова по-голяма е вероятността да изживеем изненади.
Какви например?
Неотдавна излязох със Смила от хотела. Точно до хотела имаше пътека, която отвежда до малко селище. Местните хора ни поканиха да пием мляко от кокосови орехи, наблюдавахме как прибират жътвата, а Смила търпеливо се остави да я разнасят от колиба на колиба и да й се възхищават. Начинът, по който тези жители на Шри Ланка се радваха на Смила, беше затрогващ.
Каква е основната разлика между едно пътуване сам с раницата и околосветско пътешествие с деца?
Подготовката на едно пътуване с деца отнема много време. Човек например трябва да се запита: подходящи ли са за деца страната, климатът и възможните хотели? Наемаме ли се да направим на децата си необходимите ваксинации? Кое столче ще вземем? Как ще дезинфекцираме по път бибероните? Трябва да се помисли за всичко.
Кое беше най-сложното за вас във фазата на планирането?
Дълго обмисляхме как можем да защитим децата от евентуално заболяване. Няколко пъти ходихме на консултации и за ваксинации при лекарка, специализирала в тропическите болести. Впрочем освобождаването на Амели за пет месеца от училище не представляваше никакъв проблем. Учителите й сметнаха, че дългият престой в чужбина е голям шанс и изключителна възможност тя да научи нови неща.
Когато накрая тръгнахте, как вие като родители възприехте пътуването?
Вече не сме толкова гъвкави, както някога, когато пътувахме сами. Готовността ни да поемаме рискове също е чувствително по-малка. Вече не ни е толкова важно да видим за най-кратко време възможно най-много неща. Темпото определят децата ни, при всяко решение на първо място имаме предвид тях. Затова възприемаме изживяванията по време на пътуването много по-интензивно, имаме много повече време да видим и усетим ежедневието на страната.
Как приеха децата ви пътуването – като голямо приключение или като трудно и изморително обикаляне?
Определено като голямо приключение. Всеки ден децата ни добиваха нови впечатления. Тъй като се придържаме към темпото на децата, досега не е имало проблеми. Никога не пътуваме по-дълго от три-четири часа, по възможност в транспортно средство с климатик. След един ден път правим два до седем дни почивка. На съответното място винаги има нещо интересно, което децата може да видят или да правят: преходи, къпане, събиране на миди, разглеждане на развалини, наблюдение на животни, проучване на хотелски стаи или белене на млади кокосови орехи.
Случи ли ви се нещо, което без децата не би станало по същия начин?
Смила ни отвори много врати и много сърца. Така понякога ни сервират храна и извън официалното работно време на ресторантите или пък децата получават подаръци, за които никой не очаква насрещна услуга. На няколко пъти местни хора ни каниха на гости у дома си, а на летището ни пускат да минем, без да чакаме на опашката. Наистина е удивително. Не съм преживявал това в никоя друга страна – където и да отидехме, със Смила винаги ставахме център на вниманието.
|
