С кану през водните съкровища на Вермланд
Вече е късно да обърнем и да послушаме съвета на учителя по кану: „Когато е облачно, останете на брега. В никакъв случай не влизайте в езерото”. Кануто ни е във водата, подмятано от силен северен вятър. Стора Гла, което до преди малко изглеждаше толкова спокойно и лесно за прекосяване, се е разбесняло и изпраща вълна след вълна срещу лодката. Тя вече е пълна с вода и всеки момент ще се обърне.
Ръцете болят. Силите се изчерпват и вече трудно можем да управляваме срещу вятъра, за да спрем въртежа на кануто и да попречим на вълните напълно да го превземат. Положението изглежда безнадеждно.
Но внезапно вятърът стихва и се отваря възможност да обърнем и да се върнем до живописния лагер на носа, разположен точно срещу остров Елгьон. Със сетни усилия се справяме с обратния път. Мокри до кости и премръзнали разтоварваме багажа от кануто, опъваме палатката и отваряме първата консерва с боб.
Тук не е претоварено с канута
Час по-късно, когато седим край пращящия огън, неуспешният опит да прекосим езерото се е превърнал в красив, див спомен – част от седмицата, която ще прекараме на Йовре Гла и Стора Гла, две от близо 80-те езера в района Гласкоген, който е идеален за кану спорт. Резерватът се намира във Вермланд, провинция в Западна Швеция. В Гласкоген не идват чак толкова много кануисти, както да речем на езерата в провинция Далсланд. Обикновено тук винаги може да се намери залив или остров, където човек да опъне палатката си. Или пък да се настани в един от подслоните, до който са подредени дърва за огрев и има къщичка с тоалетна.
Инфраструктурата за кануисти и туристи е образцова, въпреки отдалечеността на оскъдно населения природен резерват, чиято територия обхваща 28 000 хектара. Тук има 300 километра маркирани туристически пътеки и няколко станции за канута, като например в Арвика, Глава Гласбрук или Ленунгсхамар.
Между Овра Гла и Стора Гла съществува транспортна връзка, която позволява кануто да се закачи на буксир за автомобила и да се тегли през ухаещата на кора на дървета и на гъби гора.
Цветове на циганско лято и канадски гъски
С чистия и подреден къмпинг, магазина за хранителни стоки и кафенето „Карл ХІІ” Ленунгхамар внася лукс в аскетичния живот на кануистите. „Може да си слагате колкото искате допълнително”, казва млада жена на тезгяха. Тук не е трудно човек да свикне.
Но не за дълго. Защото бързо отново се сеща за особената тишина, която го обгръща, когато обагрената в цветовете на циганското лято гора минава покрай него, а V-образна формация от канадски гъски пресича изгрева. Фауната на Гласкоген е богата. Почти няма комари, но има много жерави, рисове, бобри, лосове.
И още един животински вид: първият вой се чува от отсрещния бряг към 23 часа, когато огънят почти е догорял. Следва втори. Питаме се кой разхожда кучето си нощем там, насред гората, далеч от всякакво населено място.
Боброво микадо на брега
Отговора намираме на следващата сутрин, когато сме се изкъпали в езерото, а след това берем черни боровинки. Откриваме табели, че в Гласкоген има и вълци. Била е забелязвана и мечка. Сега всичко ни изглежда още по-диво и първично. Орелът рибар на фона на бледолилавите облаци, микадото от дънери, което бобрите са разхвърляли на брега, ръждивокафявите скали, които стърчат от водата. Рибарят, който хвърля мрежите си от лодката. И нашият собствен рибарски поход, който този път не завършва с щука във фолио, както беше преди два дни. Вместо това последната вечер отново ще хапнем боб. Но това е съвсем второстепенен въпрос.
Мислите ни кръжат около „искрящата гора” – това означава Гласкоген в превод. Питаме кога цветовете й отново ще заблестят, засияят, заискрят.
|
