Самотната красота на Базиликàта
Светът спира за миг, само за мен. Обточената с дъбове пътека завършва със скална платформа, която като трамплин за скокове е надвиснала над урвата. Долу са буковите гори на „Parco Nazionale del Pollino“. Отляво над зеленината се извисява двухилядникът Serra di Crispo. Отдясно е легнало спокойното като езеро Тиренско море, зад мараня, образувала се след сутрешната буря. А между тях се простира Valle del Frido, грейнала в ярко жълто. Жълтугата е разцъфнала сред подобни на пясъчни дюни скални масиви – calanchi, – пълни с фосили от миди на милиони години.
Викът на Джорджо Браши ме изтръгва от медитативния унес. „Добре че най-сетне имаме истинска статуя тук!“ Водачът ни в най-големия национален парк на Италия (193 000 хектара) посочва бронзовата Madonna del Pollino. Тя се намира на 1537 метра височина и е вдигнала малкия Исус високо нагоре, сякаш за да му покаже панорамата. Преди в 2009 година да сложат тук тази семпла мадона, туристите са идвали на поклонение при една петметрова пластмасова дама, която би могла да е от коледната украса на някой мол. От ХVІІ век насам през първия уикенд на юли хиляди хора идват на поклонение при закрилницата на планината Полино, с традиционни песни, акомпанирани от zampogna – гайда от кожа на коза.
Има повече от 100 километра туристически пътеки
Базиликàта (Basilikata) е един от най-рядко заселените региони на Италия. Столицата му в северната част има едва 70 000 жители. По известен от град Потенца е каменният град Матера на изток, защото там се намира включеният в световното културно наследство Саси с пещерните жилища и скалните църкви. За туристите районът предлага великолепни възможности. Те могат да посетят малки селца, средновековни замъци, катедрали, клисури в Доломитите, плажовете на Йонийско море и красивия залив Маратеа на Тиренско море, както и самия разкошен парк Полино. Три часа преди да ме обземе поклонническо настроение срещнах Джорджо на една поляна близо до Мецана Саличе, до една табела, указваща пътя. Тя обаче не би ме отвела до Мадоната, тъй като сочи в погрешна посока. „Имаме над 100 километра туристически пътеки. Много от тях са съвсем нови“, ми обясни смутено Браши. 62-годишният планински водач е прекарал много зими в планината, самият той е създавал карти и лично е поставял маркировки.
„Тази местност е моята съдба“
Пътеката „Sentiero di Fosso Iannace“ минава през гора от тристагодишни бели борове и букове, чиито коренища сякаш са сграбчили нестабилния път. През короните им се прокрадват слънчеви лъчи, които създават впечатлението сякаш сред обраслите с мъх скали са монтирани малки шарени лампички. В края на ХІХ век в пещерите в скалите се криели бриганти – въстаници, които с обири се съпротивлявали срещу стремленията да се създаде национална държава. За едни били разбойници, а за други – герои. В селата и днес се разказват легенди за водача Антонио ди Франко и неговата любима Серафина Криминели.
Горе, при петте огромни скали, правим пикник, който започва с парче lardo – маслоподобен шпеков специалитет. Докарва ни го снабдител, който се грижи за прехраната на туристите по време на преходи. Той носи и сухи червени чушки, салам Sopressata и ricotta infornata (печено прясно сирене).
Феличе разказва, че почти всички млади хора се местят в Северна Италия. „Тук няма работа. Някога овчарите са се изхранвали с животновъдство, но днес…“ А защо самият той е останал? „От глупост.“ Феличе се чука по главата, сякаш е дървена. „Тази местност е моята съдба, а туризмът е единственият й шанс.“ И добавя: „Трябва ни по-добра инфраструктура.“ Световноизвестният град Матера например, столица на едноименната провинция, не бил включен в държавната железопътна мрежа.
От статуята на Madonna del Pollino можело с тричасов преход да се стигне до върха на Serra di Crispo. Ние обаче предпочитаме giardini di pietra – Пътят към каменните градини. Усещането е сякаш преминаваме през екран, на който е нарисувана удивителната панорама, която ни запленява. По склона трепкат лилави камбанки на орхидеи, арника, червен мак и сини зюмбюли „Полино“. Опитвам се да проследя с поглед скален орел до хоризонта и откривам на една улица в долината табелата на брокер. По-късно прочитам на нея „pazio disponibile“ – има място. Прозата на покупко-продажбите отрезвява самотната красота на Базиликàта.
|
