Шаманът сам създава бога
Щом разбрах, че съм включен в експедицията до Тян Шан, Небесната планина, започнах да се готвя като за хаджилък. Там се извисява върхът с името на нашия Тангра, единственият, когото съветската машина не посмя да прекръсти на Ленин, Победа или Комунизъм. Защото е свещен за народите от Централна Азия - казахи, таджики, киргизи, узбеки, алтайци, тувинци, уйгури... И за нас, потомците на прабългарите.
Проф. Васил Златарския сочи Тян Шан като древната Имеон Имай, откъдето тръгнали на запад прабългарите. Един от централните хребети на Тян Шан през 1861г. се нарича Болгар, съобщава руският географ Н. А. Северцов в своя труд “Пътешествия в Туркестан”. Днес това наименование е забравено, но в най-източния й край се издига връх Омуртаг, а втори по височина в Небесната планина е Кан Тенгри (7010м), което на тюркски значи небе. Якутите го наричат Тангара, а монголците - Тенгерийн. За киригизите пък върхът е Кан Тоо - кървавият кан, заради рубинения му цвят при изгрев и залез. Защо древните са изучавали тази нечовешки сурова планина от лед, че и стриктно са слагали имена на всичките й хребети и върхове?
Отговорите могат да бъдат много, но един факт е впечатляващ - Тян Шан е най-бързо издигащата се планина в света: средно 6-8 см на година. Растежът е следствие на активния сблъсък в дълбините на земята между Сибирската и Индийската тектонична плоча. Триенето между тях се изразява с постоянни земетресения на повърхността, които предизвикват бурни свличания на скали, каменни лавини и земна маса.
Активната тектонична дейност излъчва мощна енергия, която е осезаема за хората в Тян Шан. След седмица престой в планината започвам да усещам прилив на сили и агресивността и смелостта ми нарастват. Вероятно и древните народи са обожествявали върховете й по тази причина - осезаемото зареждане с енергия, бликаща от недрата й. Прочутият гадател Кекчу Теб Тенгри, личен жрец-шаман на Чингизхан, винаги се изолирал в самотна юрта в Тян Шан, преди да прозре с точност хода на битките.
С хеликоптер деветима българи и още няколко киргизи отлитаме от подготвителния лагер Каркара в полите на планината към базовия лагер под върха на Тангра. Летим над високи хребети, целите в зелена трева и цветя. Кацаме през половин час на някоя китна поляна и при нас се качват хора, пътуващи до следващата, по-висока поляна. Нещо като летящ трамвай сме в момента, защото обслужваме местните хора, работещи в златните рудници Жиркулак, които са на 5000 м височина, по хребета на Тян Шан. По него минава границата между Китай и Казахстан и двете страни си оспорват собствеността на златната жила.
Лягаме в тесните палатки с единствената мисъл как да не си мърдаме главите! Главоболието се равнява на махмурлук от ракия менте. Нощ е и постепенно потъвам в дълбоката тишина на Тян Шан. Изведнъж космически грохот раздира мрака - каменопадът прелита край палатката. Мижа вцепенен. По-опитните алпинисти мълчат. Екотът долита вече от дълбините на урвата под нас. И пак тишина, сякаш сме на дъното на океана. След минути отново гръм и свистене на ледени камари и камъни. Този път се кокоря с идеята да реагирам някак. Не, тук си комар, кацнал върху дланта на Тангра! Време е да осъзная, че това е диханието на живия връх.
Чак призори, когато светлината връща реалността, разбирам, че тази нощ спането под Кан Тенгри е било своеобразно сливане с него. Започвам да схващам защо шаманите от древността до днес идват тук.
|
