Шпионски тур из Вашингтон
Lafayette Park, ten o'clock, come alone!“ („Парк Лафайет, десет часа, елате сам“) – уговорка, типична за ЦРУ. Но коя е моята агентка? Набитата дама с шлифера? Жилавата със слънчевите очила? Никоя от тях. Керъл е с ярко синьо спортно яке и обувки с каучукови подметки.
Някога като агентка тя взривявала мостове, а днес омайва гостите, включили се в шпионския тур. „Повечето хора свързват шпионажа със Студената война“, казва 73-годишната дама. „Всъщност историята му започва още по време на Гражданската война, ето там, на 16-а улица.“ Роуз О’Нийл Грийнхау подслушвала от дома си депутати и министри по време на приеми, като използвала и осемгодишната си дъщеря за куриер. Момиченцето предавало на агенти от южните щати информация, която била скрита в куклите й.
Все пак е нищо за един шпионин
Няколко крачки по-нататък е Белият дом. Той има много защити, но те все пак не са кой знае какво за един шпионин. Леонардо Арагонсильо, близък сътрудник на вицепрезидентите Гор и Чейни, продавал тайни документи на филипински агенти и бил разкрит през 2005 г. Малко преди това в телевизионно интервю той разказвал, че в Белия дом изключително много ценят лоялността на филипинските си сътрудници.
В красивия и оживен квартал Джорджтаун се шпионират ЦРУ и КГБ. Една от любимите истории на Керъл от времето на Студената война е следната: през 70-те години усърдни американски агенти прокопали тунел за подслушване на посолството на СССР (Wisconsin Ave. NW 2650), но явно били издадени от двоен агент.
Затова Съветите години наред подавали фалшива информация към американските микрофони. От един намиращ се наблизо ресторант, днес закусвалня Five-Guys (Wisconsin Ave. NW 1335), където плочка на гърба на един стол напомня за „последната вечеря на Юрченко в САЩ“, уж преминалият към американците агент на КГБ Виталий Юрченко през 1985 г. се връща обратно в посолството на СССР.
Тебеширени кодове за руски контактьори
Пощенската кутия на ъгъла на улиците „37-а” и „R“, на която американският двоен агент Олдрич Еймс рисувал тебеширени кодове за своите руски контактьори, днес е изложена в музея на шпионството „Spy Museum”. Както и пистолетът-червило „Kiss of Death“ („Целувка на смъртта“) и чадър с отровен връх.
Но трите етажа на музея на шпионажа предлагат много повече от само куриозни инструменти за убийство. Самите посетители се превръщат в агенти. При прехода си през историята на шпионажа, ръководени от глас на невидим офицер, те трябва да намират „бръмбари“, да идентифицират подозрителни лица, да дешифрират писма, написани със симпатично мастило (F St. 800, тел. 001-202- 393 77 98, www.spymuseum.org; 18 долара). На излизане оценката на моя офицер се оказва съкрушителна: „Много немарливо, всичко провалихте, тайната мисия е разкрита!“
Ще трябва да вземам допълнителни уроци при Керъл. (Шпионските турове на Керъл Басет /Carol Bessette/ около Белия дом, Капитолия или в Джорджтаун продължават около 2,5 часа; тел. 001-703-569 18 75, www.spiesofwashingtontour.com; 12 долара; без предварително записване).
|
