Сига, сига – карай спокойно
След като преди десет години за първи път дойдох в Икария, престанах да търся свое любимо място на Средиземно море. Може и да има по-красиви острови, както и много кътчета, където разбирам езика на хората, места, до които се стига по-лесно и които са с по-добра слава, отколкото този гръцки остров на самия изход на Егейско море, недалеч от турския бряг.
Прощавам на острова северния вятър, който свисти от високите 1000 метра планини и понякога възпрепятства кацането на самолетите от Атина. Прощавам му вятъра „сироко”, който често разбунва морето и превръща пътуването с ферибота от Пирея в пътешествие с неопределена продължителност. Все едно: този остров чисто и просто е завладял сърцето ми.
Как човек остава завинаги на остров Икария
Същото се е случило и с Димитри. Той открил Икария случайно, по време на една отпуска. Отворил пансион и останал. Или пък с Йоргос, който е роден на острова, после потърсил късмета си в Атина, където станал активист на Зелената партия. Но сега отново обработва терасираните земи на своите прадеди и е горд биопроизводител на най-великолепно вино.
Нещо подобно е станало и с Теа от Детройт. Нейните баба и дядо работят в Америка, но тя отново и отново идвала в Икария, защото усещала, че корените й са тук. На едно от прочутите местни църковни празненства се запознала със съпруга си Илия. Днес те имат две деца и таверна с открита камина и няколко стаи. Теа е поверила кухнята на братовчедка си, която готви по стари рецепти на остров Икария: с малко месо, много ядки и варива, много риба, много зехтин, много зеленчуци.
Трябват ми около два часа, за да обиколя дългия 40 километра и широк 9 километра остров. На шосето се редуват завой след завой – през повечето време се налага да карам на втора предавка.
Пътят минава по хребета на Орос Атерас. На северната му, защитена от вятъра страна, са засадени ниви, растат кипариси и смокини. На върха се издигат огромни остри скали, а южният склон стръмно пада към морето. Преди много хиляди години дръзкият Икар вероятно именно от тази планина е направил първия опит за летене.
Минавам през селца, където става задръстване, стига на шосето да се срещнат два автомобила, а през лятото, когато атиняните завладеят острова, през тях не може да се мине с часове. Влизам в малките селски магазинчета, където се продават избелели пощенски пликове, свещи, тамян, малко хляб и сирене и почти никакво месо или мляко.
Няма как да не изпиеш едно фрапе
Пия „фрапе” в кафенето, където мъжете са яхнали сламените столове и с наслада се отдават на любимите си теми: политиката, как върви алъш-веришът, кои разрешителни при кой директор се получават и колко „факелаки” трябва са се даде за неговия подпис. Тази хубава гръцка думичка означава „пликче” – а вътре в пликчето обикновено има няколко банкноти.
Говорят за ръководителя на строежа, който бил комунист и когото всички трябвало да наемат, ако искали да разширят хотелчетата си. Той не разбирал нищо от строежи. Но само така политиците от червената управа на острова щели да си затворят очите, ако по строежите работят украинци и албанци и предприемачите и тази година не платят почти никакви данъци. Що се отнася до свободната интерпретация на държавността и закона, Икария не е остров, а е част от система, която е обхванала цяла Гърция.
Уханни борови гори и широки плата
Обожавам Икария заради боровите гори, които щедро излъчват уханието си на слънчевата светлина.
В ХVІ и ХVІІ век жителите на Икария се криели от пирати по високите места. Каменните им къщи се сливат със скалите. Обработвали нивите си тайно и все пак, и в най-големия недоимък, успявали да направят и винце – обикновено в каменни амфори, вкопани в пода на дома.
Най-много обичам да ходя по пътеките, по които са вървели овчарите, пощальоните, акушерките. В последните десетилетия те почти не са били използвани, докато тук не дошли хора като Димитри и немската му съпруга Хелга. След като разпитали овчарите, пощальоните и акушерките, двамата разчистили с мачете старите пътища.
Например в клисурата Цаларис. Няколко часа прекарвам на брега на поточето, подплашвам жаби в любовен период, събуждам една совичка, хвърлям камъни в бързеите и вирчетата, къпя се в сянката на платаните, ходя по течението на реката, която не пресъхва и в най-горещото лято, когато сушата обзема почти всички гръцки острови. Ромоленето на потока и звънчетата на козите по склоновете създават звукова среда, която съм чувала само в Алпите.
|
