Своенравната красавица
И двамата сме смаяни: и костенурката, и аз. Аз мирно и тихо си плувам, когато тя точно до мен изскача от водата, за да си поеме въздух. Зяпва с ръбестата си муцуна, вторачва се в мен с прастарите си очи и отново се потапя. Изненадан, аз глътвам вода. Вкусът й е сладък, с лек аромат на растения.
Скочих в реката Фанго, там, където тя образува малка делта, за да доплувам до тръстиковия пояс и до брястовата горичка на другия бряг. Насип от чакъл служи като вал и се е образувало малко езерце. От морската страна на тази бариера човек може да бъде облян от студени пръски, когато студената речна вода се смеси с топлите вълни.
Като спяване на оперетен ансамбъл
В залива на Галерия, в северозападната част на Корсика, освен свъсената костенурка срещам редица видове риби и (безобидни) водни змии. Звуците на птиците в брястовете напомнят оперетен ансамбъл при спяването. Вятърът донася аромата на тамян, хвойна и смирна от близките планини, където до преди малко се разхождах. А това се равнява на малка лична сензация. Защото до този момент никога не би ми хрумнало да ходя из планината. Аз обичам плажа, любител съм на дюните и всякакъв вид планински туризъм ми е много далечен и неприятен, откакто родителите ми веднъж ме замъкнаха в Бавария.
Докато един приятел успя да ме убеди да направим преход по корсиканския маршрут GR 20. Още на борда на жълтия ферибот от Ница, когато пред нас се очерта силуетът на острова, у мен се стопи и последният остатък от съпротива.
Скалите обрамчват като каменни фигури от оригами западния бряг, образуват заливи със златистожълти дюни, по чиито гребени растат храстчета, наклонени от вятъра в една посока. Зад тях на височина 2700 метра се извисява централната част на планината. Един миниконтинент в Средиземно море, повече от два пъти по-голям от остров Майорка. Планини и море – може би тази комбинация щеше да ме убеди още докато бях тийнейджър.
Разхлада в планинския поток
Когато седмица по-късно срещнахме козаря Жан-Батист, благодарение на маршрут GR 20 вече бях заклет любител на планинските преходи. Дни наред следвахме червено-бялата маркировка и пътеката, обозначена от каменни човечета – покрай уханни храсталаци, през дъбови гори. По каменните хребети на планината, на височина 2000 метра, изпреварвахме почти тичешком легионери от чуждестранния легион – тежко натоварени, с много татуировки и къси панталони тип каки. Разхлаждахме се във вирчетата на планински поточета, чиято вода е толкова чиста, че може да се пие.
Качихме се до каменните кули на масива Бавела и се наслаждавахме на гледката към Средиземно море – сред панорамата от над 50 двухилядника в картината винаги присъстваше и кралското синьо на морето.
Жан-Батист живее в свой собствен микрокосмос: няколко квадратни километра ливади, покрити с храсти скали и горичка от кестенови дървета, недалеч от Вицавона, градче в средата на острова с избелели от вятъра бел-епок фасади. Подобно на отшелник той пасе няколко подивели прасета и кози, чиито звънчета ни отклониха от маршурт GR 20 по пътека, водеща до неговата кошара.
|
