Там, където властта е била у дома си
„Бон прилича на 55-годишен ерген, който винаги е живял при родителите си“, казва Сам Ауингер. Защото градът се бил „вкопчил в миналото“. В продължение на година австриецът обхождал представителните места на бившата столица. Имал интересна задача, възложена му от Фондация „Бетовен”: да запише характерните за Бон звуци и да намери места за звукови инсталации. Неговото заключение е: „Откакто родителите на Бон починаха, градът е загубил ориентация.“
Богато наследство
При това наследството му е било богато: 1,44 милиарда като компенсация, след като градът престава да бъде столица и правителството се мести в Берлин през 1999 година.
Но в Бон не са извършени почти никакви преустройства. Железопътна линия, както и „Пистата на дипломатите“ – шосето „Бундесщрасе B 9”, и до днес пресичат града, като минават край Bonn-Center – 18-етажна, приличаща на гардероб сграда от стомана и стъкло.
Бетовен също е символ, на който градът се уповава като на икона. С него си имат знаменитост от първостепенен ранг: тук, на „Бонгасе” 20, е родната му къща, на „Мюнстерплац” си имат негов паметник, а също класически фестивал, както и междувременно спрения проект Фестивална зала „Бетовен”.
Тази нова зала трябваше да замести многофункционалната зала на река Рейн, която от 1959 година се използва за тържества, при избора на президенти и за изложби на зайци. „Бетовен Фестшпийлхаус“ можеше да бъде огромен диамант по проект на звездната архитектка Заха Хадид или пък – според друг проект – вълна от бетон, плиснала се от река Рейн на брега. И в двата случая Бон щеше да получи дизайн с кресчендо звук на цената на евтини готови очила – с други думи, без да плати почти нищо. Пощите, Пощенска банка и Дойче Телеком имаха готовност да дадат 75 милиона, други 39 милиона бяха осигурени от федералното правителство. Но Бон отказа. На първо време всичко да си останело както е. Или по-точно: както е било. Тогава, когато градът е бил столица. Все пак едно пътуване до този град си заслужава дори и заради блясъка на това отминало време.
Резиденцията на канцлера
Когато федералният канцлер Лудвиг Ерхард (1963-1966) възложил на архитекта Сеп Руф да проектира резиденцията „Kanzlerbungalow” недалеч от службата на канцлера на „Аденауералее”, заданието било сградата да излъчва скромност, а не пищност.
Тесният, облицован с ламперия работен кабинет действа потискащо. „Нима сме били управлявани от деловодител“, отронва един посетител.
За сметка на това залата за приеми изненадва с размерите си. Тя е реставрирана така, както е била открита от възложителя на строежа Лудвиг Ерхард – с непреходно модерни черни и бели дивани, чиято тапицерия прилича на вафлички. Човек изобщо не би предполагал такъв вкус на обичащия пурите и уюта канцлер. Тук значи са седели Кралицата, Никсън и Горбачов.
В трапезарията пък започва музеят на 80-те години: тапети от плат, кафяви кадифени дивани, висящи над тях от тавана лампи, приличащи на чаши за уиски. Кураторите съзнателно за запазили обновения в стил Хелмут Кол вид на помещението, като обратен полюс на стила на Ерхард.
Жълти и розови завоеватели
Днес правителственият квартал създава впечатление, сякаш след оттеглянето на правителствените войски към Берлин е бил превзет от жълти и розови окупатори. Пощата и Телекомът са завзели цели улици, през града минава яркорозов телеком експрес, вечер пък изгрява стъклената кула на пощите, осветена от светлинни инсталации. А сред окупаторите са стационирани и сини каски: 19 организации на ООН са се нанесли в някогашната сграда на депутатите, над която сега се извисява синя емблема.
Някога в сградата, наречена „Лангер Ойген”, са се помещавали кабинетите на депутатите в Бундестага. Днес тук се намират включително офисите на защитниците на малкия подковонос и на други видове прилепи. Отсреща, в сградата, известна като „Васерверк” (Wasserwerk; водна централа от ХІХ век, служила като пленарна зала на Бундестага от 1986 до 1992 година), все още може да се долови нещичко от духа на дебатите в Бундестага.
Иначе правителственият квартал изглежда исторически коректен и изряден. При тура „Weg der Demokratie“ („Пътят на демокрацията“) се виждат преди всичко обяснителни табелки пред снимки на бивши министри. По-интересно е все пак в „Haus der Geschichte” („Домът на историята“), където човек може да се върне към събитията в историята на Германия след 1945 година. Тук могат да се видят един Розиненбомбер (модел самолети на съюзническите сили, с които Западен Берлин бил снабдяван с хранителни продукти по време на Берлинския въздушен мост), Агенцията по труда (Arbeitsamt) от 70-те години, автомат с жетони за храна и рязък гонг, първото списание за телевизия и радио „HörZu“.
Следващата сграда е „Bundeskunsthalle”. Тя е замислена да представя немско изкуство, но понякога тук показват и африканско световно културно наследство.
Във вътрешния двор през лятото се провеждат концерти на открито, а през зимата има ледена пързалка.
|
