GEO - Опознаваш и разбираш света

GEO 02/2011

Уроци от Кантабрия

Кантабрия е територия на контрастите и това е основателна причина да се влюбиш в нея. Тя е малка (заема 1-2% от територията и 1,2% от населението на Испания) и удивително богата. В нея речните долини не само са вечнозелени, но са на фона на вечно заснежени върхове. В селце, наредено като на картинка, усещаш миризма на крави и виждаш не следи от тях, а... паметник на кравата. Зад католическа катедрала от ХІІ век пък се люлее евкалиптова (!?) гора.
Автономната област с големина 5300 кв. км (почти колкото Хасковска област) обхваща тясна ивица по крайбрежието на Бискайския залив, наричан тук Кантабрийско море, а на юг се източва във формата на грозд чак до Пиренеите. Кантабрия принадлежи към така наречената Зелена Испания – заради Гълфстрийма северната й част се радва на меко време, което изненадва пътешественика, тъй като зимата е топла, лятото – хладно и винаги влажно. Затова крайбрежието е идеално място за живеене – не е случаен фактът, че точно тук нашите прадеди са намерили убежище от големите студове, сковали континента през последния ледников период.
След 50-минутен полет от Мадрид малкият реактивен CRL-900 на Air Nostrum ме оставя на летище Параяс, което се намира на 5 км от Сантандер – столицата на областта. Без да губят време, нашите домакини Мигел Анхел Гарсия Брера, председател на испанския клон на Международната федерация на пътуващите журналисти и писатели (FIJET), и Енрике Санчес, организатор на визитата, ни водят в ресторант, който е близо до първата пещера, включена в програмата. И ние веднага се захласваме по гозбите, тяхното количество и най-вече качество. Простете ме, не искам да предизвикам засиленото ви слюноотделяне, но ще опиша менюто, защото навсякъде по света то е важен щрих в опознаването на посетеното място.

Сантяго, собственик на заведението „La Venta de Castañeda“, лично сервира направо от малко кюмбе-тенджера боб с пушена наденица. Той е сготвен по рецепта, ползвана от годините, когато на това място е имало гара и гостоприемница. Следват аншоа с авокадо, юка с крокети и няколко рибни ястия, които са основна част от менюто на кантабрийците. Накрая „за десерт” на масата се появява задушена волска опашка. Мигел отбелязва, че телешкото тук се цени особено много заради вкуса му и екологичния начин на отглеждане на кравите. Репутацията на месото от местни породи е толкова висока, че областта е обявена от Европейският съюз за защитена и е призната марката „Месо от Кантабрия”. Непрекъснато ни доливат чашите за вода и чашите за вино – домакините пият и бяло, и червено. След голямо парче чийзкейк на масата се появяват три от традиционните испански дижестиви, които се поемат като лекарство в доза от 20 до 50 мл. Те съдържат малко спирт и се приготвят по различни рецепти – от лимон, анасон, билки, често горчиви, които улесняват смилането на обилната храна. Последно идва кафето.
Докато ни изпраща, Сантяго показва релсовия път, който е превърнат в алея за колоездачи и бегачи. Така още първите часове на испанска земя разбирам, че испанците държат да им е красиво и приятно не само у дома, но и като излязат навън от него.

Евкалипти без коали

Микробусът извива по хълма Монте Ел Кастильо, а долу в ниското се вие река Пас. Целта ни е пещерният комплекс Ел Кастильо, който може да се нарече „прелюдия” към Алтамира. За някои Кантабрия е синоним на Алтамира и на всичките 6000 пещери, открити в областта. Смята се, че по брой на археологически обекти от горния палеолит тя е на първо място в Европа. Дори името й означава хора, които живеят в скали или високо в планината (коренът cant идва от келтската дума за „скала”, камък, а аbr е суфикс, използван също в регионите, населявани от келти).
Докато миниванът се носи по прекрасно асфалтирания път, усещам, че нещо в пейзажа не е както трябва, но не мога да разбера какво. Погледът ми минава по всеки детайл – заглеждам се и във високите тънки дървета – може би защото очаквам мощни букови или дъбови гори. Все пак сме на Стария континент! Смущението ми се превръща в недоумение, когато преводачката Амелия обяснява, че това са евкалиптови дървета...

Автор Павлина Михайлова

1 - 2 - 3 - 4 > »
  • Сподели с:
  • del.icio.us
  • Yahoo MyWeb
  • Google

Най-нови галерии

loading ...
Страна отвъд понятието ни за понятно Разходка по покрива на света – трекингът Анапурна Мароко Живот по течението Южен Судан Непозната южна земя Вълнуваща картина на живота Фестивалът Страстната седмица на народността кора Снимка на УНИЦЕФ за 2011 година Черно-бели почти човеци Карнавалът в Кадис Шри Ланка От бракониери към природозащитници Сред бели мечки
GEO International