В мазето на Париж
Всеки ден хиляди туристи избират някое бистро в центъра на Париж, за да изпият своето кафе, придружено с пухкав кроасан или багета с омлет и чаша божоле, и после с нови сили да продължат по пътя си в изследване на безбройните забележителности на френската столица. Но колко от тези хора предполагат, че двайсетина метра под масата, на която са седнали, се крие една от най-впечатляващите реликви на този град?
Катакомбите – 270-километров лабиринт от подземни улици, обитаван от 7 милиона парижани
Някои от преките долу са буквално претъпкани от граждани. Но трафикът е съвършено спокоен, защото... всички са мъртви. И то отдавна. Толкова отдавна, че вече никой не си спомня имената им. Тези, които са ги изравяли от гробовете и са подредили костите им в катакомбите, отдавна вече не са между живите. Техните синове и внуци също са мъртви. В катакомбите можеш да вървиш километри край стени от пищялни кости, декорирани с черепи, а зад тези зидове са нахвърляни купища човешки останки.
Всъщност официалното име, под което са известни катакомбите, е Общинска костница на Париж. Един малък отсек от подземията е отворен за посещения на туристи. Входът е край парижката метростанция „Данфер-Рошрьо”. Посетители се допускат на малки групи до 10 души всеки ден без понеделник. Обикновено разходката долу трае около час, затова в 16,00 ч. затварят входната врата, дори навън да има още чакащи. Слизането става по една тясна спираловидна стълба.
Първите туристи започнали да идват на това място още през 1867 г.
Преддверието на костницата е украсено със снимки на някои от тези първи посетители, въоръжени с по една горяща свещ в ръка. Тази част от катакомбите, която днес е гробница, през XVII в. е била запустяла кариера в покрайнините на парижката столица. Оттам вадели камъните, с които Париж е бил построен. След 1860 г. обаче градът така се разраснал, че днес кариерите са в рамките на централната част на Париж.
Идеята в подземията да се складират човешки останки дошла още по времето на последния френски крал, когато повечето гробища около големите парижки църкви били толкова препълнени с трупове, че постоянно създавали опасност от епидемии, болести и зарази, замърсявайки водата и почвата на парижката столица.
Най-напред започнали да разкопават гробището „Ле-з-иносан” – то било най-голямото по онова време и в самия център на Париж. Днес няколко каменни плочи с датите на пренасянето красят стените с кости в катакомбите. В тунелите на запустялата кариера били хвърлени и телата на убитите по време на метежите през 1788 г. По късно, по времето на Парижката комуна през 1871 г., в едно от подземията са убити група монархисти. Някъде долу се намират и останките на сестрата на крал Луи XVI.
Подземията на Париж дълги години ужасяват, но и вдъхновяват, предизвикват любопитство, раждат стотици легенди. Те стават убежище за мнозина в размирни времена, но има и други, които завинаги загубват пътя в мрачните лабиринти и скелетите им са открити десетилетия по-късно.
Виктор Юго използва катакомбите като сюжет в един от най-забележителните си романи „Клетниците”. По-късно мистериозните тунели под Париж са споменавани в още десетки произведения. През 2007 г. се появява „Катакомби” – филм, който има амбицията за първокласен хорър, правен по истински случай. В него една от главните роли се играе от певицата Пинк.
По време на Втората световна война членове на съпротивата използват системата от тунели. По същото време пък германски войници правят подземен бункер в едно от разклоненията на катакомбите в 6-и арондисман.
Подземията на Париж са толкова огромни, че двете враждуващи групи така и никога не се засичат долу.
В много стари градове по света има подземия, крипти, костници, но това, което прави парижките катакомби едно наистина интересно и уникално място, са не умрелите, а живите, които ходят между тях.
|
