Ваканция под знака на рибата
Океански риболов в полярния кръг
Точно когато Мортен Нилсен изключва мотора, температурата рязко спада. Студена пяна залива борда на „Хелвог”, майките придърпват към себе си лудуващите деца. 12-метровото корабче силно се разклаща. Но бащите на трите германски семейства стоят спокойно на релинга и очакват да чуят командата. В ръцете си държат найлонова корда, на която виси парче желязо. А малко под него има огромна рибарска кука.
Никой не казва нищо. Чува се само концертът на вълните. После Мортен се провиква от капитанската кабинка: „Сега!”. И 200-грамовата стръв потъва във водата. Бащите отпускат влакното – така, както им го е обяснил Мортен. А децата ги насърчават. „Татко ще хване най-голямата риба”, писука едно русо мъниче, облечено с жълт дъждобран.
Да бъдеш рибар за един ден
Някои от бащите на борда никога досега не са хващали риба. За повечето туристи, които Мортен вкарва в морето от началото на юни до края на август, риболовът е нещо ново. Но на Лофотските острови всички те внезапно изпитват желание да се научат как става това, казва Мортен. Който прекарва отпуската си тук, в ресторанта яде най-често риба, спи в рибарски колиби, посещава музеи на риболова и се записва за приключението „Being a fisherman for one day” („Да бъдеш рибар за един ден”). Така Мортен, който през зимата се препитава с лов на риба треска, е нарекъл четиричасовия излет, чиято цена е 75 евро.
И други пристанища на най-югозападния Лофотски остров Мошенесой предлагат рибарски излети, които рядко завършват без успех.
Две 70-сантиметрови риби сайда (американска треска), току що са тупнали на палубата. Известно време влакното на потрепва, но сега „Хелвог” плава над цял пасаж. Риба след риба се стрелкат на 60 метра дълбочина към стръвта, започват силно да дърпат и кордите мощно се опъват. След два часа вече са уловени 30 сайди. Празникът в морето свършва. Придружаван от огромно ято чайки „Хелвог” се завръща в селището О, чиито боядисани в ръждивочервено 150-годишни рибарски колиби блестят на обедното слънце.
Туристите слизат от борда с торбички, пълни с рибешко филе – с две-три движения Мортен е изчистил уловената риба, сякаш няма нищо по-лесно от това.
Едно от местните семейства иска да приготви вечеря за гостите на малката туристическа спалня, която се помещава в една от музейните къщи. Там те спят над някогашната фурна, а жени, облечени в старинни носии, им поднасят кафето.
От морското равнище високо в планината
Повечето посетители отсядат на къмпинга или в рибарските къщи, които тук наричат rorbuer. Селището се състои от такива къщи. Те се смятат за една от атракциите на Лофотските острови.
Една историческа пътека води до автентично обзаведена рибарска колиба, до ковашка работилница, изтеглен на сушата катер и рибарски музей, в който посетителите могат да научат как се прави рибено масло. Всеки може да го опита, но желаещите не са много. Всички знаят, че сушената треска, независимо дали се поднася в Португалия или в Италия, най-често идва от Лофотските острови. Тази риба също си има музей. А островът е осеян с дървени щандове, на които всяка пролет във всички села се окачва риба за сушене.
Кулминацията на прекараното в О време е един туристически преход: минава се през прохода Стоквик, който се намира на 400 метра надморска височина. Природата напомня пейзажите от „Властелинът на пръстените”. Върви се по пътеки, които се вият около омагьосаното езеро Огватнет. След това се тръгва рязко нагоре, докато пулсът лудо забие, панорамата се разтвори, а въздухът ти просто секне: оттук селището О се вижда като миниатюрна точка между езерото и морето; разположено е сред остри върхове, на фона на безброй лилави облаци на хоризонта. А някъде там е и мястото, където сутринта корабчето „Хелвог” внезапно се озова над пасажа риба и вечерята беше осигурена за нула време.
|
