GEO 08/2011
Великденският остров все още пази тайните си
www.runitravel.com
Стъпихме на Великденския остров в навечерието на Великден, като първия европеец, открил това парче земя сред Тихия океан през 1722 г., холандският адмирал Якоб Рогевеен.
Затова той го нарекъл Възкресение, Пасха или Великденски. Оттогава много пътешественици и учени са идвали тук и са си блъскали главите над неговите тайни. Няма друго място, което толкова да разпалва въображението и така ревниво да таи загадките си. Дали наближава денят на голямото разкритие?
Техниката смали света и приближи и най-отдалечения от всички континенти обитаем остров само на 5 часа полет от столицата на Чили. Сега самолетите изсипват там 50 000 туристи годишно.
С един от тях кацнахме и ние, несравнимо по-информирани не само от Рогевеен, но и от първите изследователи. Но отговорите, с които си тръгнахме, бяха все така незадоволително малко. Оставихме каменните великани, загърбили океана и любопитството на света отвъд него, неми като в онзи далечен Великден.
Местни хора ни посрещнаха на летището по стар полинезийски обичай с гирлянди цветя. Сред тях открихме бъдещите си хазяи Лори и Иван, едно от семействата, които предлагат подслон на туристите в единственото градче на острова Ханга Роа. Лори е родена тук, а Иван, който не знае откъде се е взело славянското му име, е чилиец. Откакто Великденският остров е чилийска територия, броят на смесените бракове се увеличава. Но местните предпочитат да наричат земята си с полинезийското й име. Някога тя напомняла на първите заселници малкия маркизки остров Рапа и затова я назовали Рапа Нуи или Големия Рапа. В превод „рапа“ значи „весло“. Знаехме, че островът има още няколко имена: Мата Китераге или „Очи, които гледат небето“, Те Пито Те Хенуа или „Пъп на света“. Книгата „Аку-Аку“ на норвежкия изследовател и пътешественик Тур Хейердал, който откри това място за широкия свят, разпали и нашия блян по „малкия остров на изток от Слънцето и на запад от Луната“. Датата 31 януари 1972 г. стои за спомен в автографа, който той ни даде при посещението си в България.
Рогевеен заварил на Великденския остров около 4000 души. В края на XVIII и началото на XIX в. идвали още мореплаватели, привлечени от разкази за чудесата му. Но срещата с нашата цивилизация донесла на острова насилие, болести и смърт. Ловци на роби отвели доста от мъжете да работят на находищата на гуано в Перу. Когато последните 15 оцелели се върнали на острова, заразили с едра шарка останалите островитяни. Отбелязано е, че през 1877 г. броят им бил вече едва 111. Били предимно деца и така устната история се оказала изгубена. Затова днес се знае толкова малко.
Създадена от 70 вулкана, територията на Рапа Нуи – триъгълник със страни по 16, 18 и 24 км, направо е осеяна с археологически паметници. Оцелели са 350 церемониални площадки, наричани аху, и 887 каменни статуи, които местните назовават моаи. Хейердал проучва острова със своя екип през 1956 г., а първата научна експедиция, ръководена от английската археоложка Кетрин Роутлидж, е през 1917 г. Двадесетина години след нея идва френско-белгийски екип, начело с известния изследовател Алфред Метро. Следват още десетки.
Има три теории за заселването на острова. Според Хейердал първото му население е дошло от Южна Америка. Но новозеландският специалист по древното тихоокеанско мореплаване Питър Бък, с псевдоним Те Ранги Хироа, твърди, че бил заселен между 300–1200 г. от полинезийци. И археолозите вече са натрупали доста доказателства, че местната култура се корени в полинезийските традиции. А според Хосе Имбелони и антрополога Хари Шапиро заселниците са дошли от Микронезия.
Градчето Ханга Роа днес има около 4400 жители, голяма част от които се чувстват полинезийци. Доскоро основен транспорт били конете, днес изместени от автомобилите, най-вече джипове. Многобройни фирми ги дават под наем на туристите, а доста агенции предлагат цялостно обслужване. Колите, както и повечето стоки идват от континента, затова местните са се специализирали в търговията по интернет, а цените са чувствително по-високи, отколкото из Южна Америка.
Съвсем близо до Ханга Роа в добре запазения комплекс от три аху Тахаи – Ханга Кио’е застанахме за пръв път очи в очи с гигантските каменни статуи. Колкото и снимки да си гледал за Великденския остров, първата среща с великаните е поразяваща. Едва ли друга археологическа забележителност по света е родила повече догадки, сред които и откровени безсмислици. Толкова необяснимо изглежда преместването на каменните колоси на големи разстояния, че според някои те са били дело на извънземни, които разполагали с антигравитационни машини. Не е ясно само защо те са работили с каменни брадви, открити от археолозите?!
Тахаи – Ханга Кио’е някога е бил кралски церемониален комплекс на племето миру. Според една легенда всеки нов крал, наричан арики хенуа, живеел наблизо, а един от последните дори бил погребан в една от платформите. Такова е било предназначението на повечето аху, според учените. Те са установили, че някога не изгаряли и не заравяли мъртвите, а ги зазиждали в тези платформи. Смята се, че първите жители са изградили многобройни такива олтари под открито небе. Останки от един от тях е стената с огромните каменни блокове на Аху Винапу, в която Хейердал намира прилика с каменния градеж в Южна Америка. Някъде около 1100 г. много от олтарите били изоставени. След това започнали да ги реконструират и около този период се появили и първите огромни каменни статуи. А вероятно междуособни войни са станали причина за тяхното събаряне.
|
