GEO 06/2010
Весели дракони
Лицата на хилядолетния Ханой
...Било е през есента на 1010 година. Ослепителна светлина огряла небето, от висините към водите на Червената река се спуснал Златен дракон и кацнал край крепостта Дай Ла. Тъкмо към нея се насочвала флотата на Ли Конг Уан, основател на династията Ли. Той се канел да пренася столицата на кралството си в Дай Ла. Приел появата на дракона като одобрение от небесата. Крепостта била преименувана в Тханг Лонг – Летящият дракон. От нея се разраснал градът, който на 10.10.2010 г. ще отпразнува своето хилядолетие – 6,5-милионният днес Ханой, столицата на 100-милионен Виетнам.
Нгуен Ван Тхуан, хотелиерски мениджър, ми разказва легендата, докато ме развежда из многоликия град и ми разкрива хармонични съседства между древни будистки храмове, грациозни вили от времената на френското владичество, паметници на героите от войната с американците, стъклобетонни небостъргачи с реклами на световни марки и банки, романтични езера, скоростни трасета... От всеки ъгъл огнедишат стилизирани дракони – дори от уличните графити. Но не изглеждат сурово, а шарено и жизнерадостно. Нгуен Ван Тхуан обяснява:
“Драконът за нас е символ на мощ и мъдрост, той ни закриля и ни води, като родител. Друга наша легенда го сочи именно за баща на всички виетнамци. А майка ни е птицата феникс. Затова винаги възкръсваме от пепелта като феникс и се устремяваме напред като дракони...”
Дългите войни, които Виетнам води за независимостта си, се проточват три десетилетия – първо с французите, после с американците. Мирът идва чак през 1975 г., с падането на тогавашния Сайгон, наречен днес Хо Ши Мин – на името на „бащата“ на виетнамския суверенитет. Година по-късно разделената преди това от чужди апетити на Север и Юг страна се обединява. В следващото десетилетие Виетнам се опитва да пребори следвоенната разруха, следвайки модела на тогавашния соцлагер. Икономиката му напредва с помощи от СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ).
Когато Горбачовата перестройка разчупва старите рамки, виетнамците за пореден път проявяват дарбата си бързо да се преориентират към най-практичното за себе си ново решение. Със същия замах, с който през ХІХ век се отказват от тежките йероглифи и въвеждат латиницата, през 1986 г. стартират политиката „Дой Мой“ („Обновление“) – вариант на китайския модел пазарен социализъм. В резултат днес Виетнам е най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. Години наред растежът е около 7%, а през 2008 г. достига до 8,5%. Заради световната икономическа криза през 2009-а показателят пада на 5,3%, но за 2010 г. оживлението вече обещава покачване до 6,5%.
Чуждите ивестиции надхвърлят 65 млрд. долара, като на първо място са САЩ, а от европейците най-напред с материала са Германия, Великобритания, Холандия, Франция. Вложенията им са в туризма, строителството, машиностроенето, високите технологии – това са и най-интензивно развиващите се сфери на икономиката. Солидно е представена и Русия, особено в нефтения отрасъл, благодарение на което Виетнам е третият в региона производител и износител на петрол. Добивът е от платформи в морето.
Много сериозно е и присъствието на капитали от Япония, Китай, Австралия, Сингапур, Тайван, Южна Корея. Японците и южнокорейците са изнесли във Виетнам производствата на трансформатори, принтери, компютри, скенери, фотоапарати, части за мобилни телефони и т.н. Същевременно страната се класира на челните места в света по износ на ориз, кафе, кашу, черен пипер, рибни продукти, чай, каучук, мебели, обувки, конфекция.
Мотото на виетнамския социализъм с пазарно лице е „богат народ, силна държава“, обяснява ми журналистът Нгуен Ву Кан и държи да подчертае, че частната инициатива се насърчава и стимулира. Самият той съчетава работата си в електронното издание на вестника на управляващата Виетнамска комунистическа партия „Нян Зан“ с поддържане на плантация за зелен чай. Жена му пък работи във фирма с чуждестранно участие. 18-годишният им син е приет в престижен виетнамски филиал на американски университет, 10-годишната им дъщеря отсега говори отличен английски. Доходите на семейството позволяват то да разполага с четириетажна къща в хубав квартал на Ханой. На всеки етаж има по две просторни стаи плюс баня. Най-долу е гаражът за семейната кола и двата мотопеда. На следващото ниво е гостната, аранжирана с типични виетнамски мебели от резбовано дърво и с лакови картини. На мястото, където из нашите географски ширини бихме направили камина, Кан и семейството му са избрали да има... малко езерце с живи рибки вътре и с много зеленина около него. Най-красивият кът в хола е отрупан с цветя и украшения, подредени върху старинен скрин редом със снимки на починали дядовци – знак на почит към рода и на вяра, че духовете на отишлите си бдят над живите.
Помещението плавно прелива към модерно оборудвана кухня с вградени уреди, голяма маса и телевизор, монтиран на стената над хладилника. Телевизори има и по спалните на горните етажи.
Ву Кан твърди, че семейният стандарт е резултат само на упорития труд, полаган от него и жена му, на амбицията им да преборят лишенията, с които започнал съвместният им живот, и на дълъг период от съзнателни ограничения.
|
