GEO 2/2010
За Мозамбик, лукса, бедността, Индийския океан и живота в една африканска столица
Крайбрежната ивица те отвежда за половин час до един от най-старите ресторанти в града. По брега още няма туристи и последните веселяци от съботната вечер току-що са напуснали казиното и най-голямата дискотека. Собственици отварят малките си бараки, други направо окачват стоката си по дърветата или я подреждат на земята – банани, ананаси, кокосови орехи, дрехи с африкански мотиви. Отливът е освободил голяма част от брега – хора събират малки морски животинки, останали на сухо на плажа, тичат или карат колела. Слънцето отдавна е изгряло, но едва сега градът се събужда.
За всеки, който е бил в далечната африканска столица, е ясно, че това е романтичната страна на Мапуту. В другия му край, още преди изгрев слънце, хората са напуснали домовете си и са се отправили към местните тържища. Носят стоката на главата си – най често жените, – големи тежки торби. Казват, че няма значение тежината, а по-скоро равновесието, което е нужно да поддържаш.
Мозамбик е една от най-бедните страни в света. Близо 50% от двадесетмилионното население на тази държава живее с под долар на ден. Романтичните изгреви и залези са лукс, достъпен за малцина. До 1975 година Мозамбик е бил колония на Португалия. С освобождението първото правителство провежда така наречената кампания „24-20“. Част от португалското население напуска страната в рамките на 24 часа, имайки право само на 20 кг багаж. През годините на колониализма в образование е инвестирано малко и с отлитането на португалците държавата остава без лекари, учители, архитекти, строители. Животът замира.
Тези събития се развиват по време на Студената война и първи се притичват на помощ държавите от източния блок. Тук ще срещнете българи, украинци, руснаци, сърби, повечето от които са се заселили точно в този период. Да си българин в Мозамбик е на почит. Често се срещат хора, които разказват за първата си учителка българка или за българския доктор, който някога спасил живота на родителите му. Някои могат да те изненадат с добрия си български език, придобит по време на следването си в България.
Скоро след освобождението управляващото комунистическо правителство среща съпротивата на групировка, подкрепяна от Южно-африканската република, и така страната влиза в ожесточена гражданска война. Моите колеги и приятели все още си спомнят за войната. Доставките на храни са били оскъдни, здравеопазването лошо и развитието на държавата като цяло затруднено. Тук няма да откриете диаманти, злато или петрол, а само природа, най-дълбокото естествено пристанище на източния африкански бряг и важни транспортни коридори.
Това е близката история на Мозамбик. Днес правителството прави опити за промени. Тук, където около 50% от населението са необразовани, а 60% от държавния бюджет се покрива с международни помощи, производството е минимално. Повечето от стоките са внос от Южна Африка, Европа, Индия и Китай и с това непосилни за средностатистическия гражданин. Средната продължителност на живота е около 40 години, предопределена от високия процент на заразените със СПИН, маларията и лошите хигиенни условия като цяло.
Контрастите в тази държава са шокиращи. Работата ми ме отведе до закътани места, където къщите са направени от глина и повече от няколко готварски съда и одеяло за спане не можеше да се открие. Заедно с това петзвездни хотели предлагат спиращи дъха гледки към океана и незабравими летни отпуски. Сметката в обикновен ресторант в центъра на столицата се равнява на повече от месечната заплата на голяма част от населението.
Тук 80% от населението се занимава със земеделие –
растениевъдство и животновъдство, но то създава само 20% от БВП на страната. Програмите за насърчаване на този бизнес са малко, а климатичните бедствия са често срещано явление – ако не е суша, ще е порой, ако не е порой – ураган. Всяка година река Замбези приижда, за да остави над 300 хил. души без дом и на милостта на хуманитарните помощи. И така до следващата година.
Хората в Мозамбик инвестират средствата си не в депозити, злато или недвижими имоти, а в крави. Пазарът на тези животни е добре развит и дава възможност да продадете няколко от тях при настъпване на важно събитие в живота – сватба, дете или невъзможност да покривате задълженията си.
|
