Зимно пътуване до Естония
Извършителят е оставил ясни следи. Около жертвата –сърна – в снега са се отпечатали лапите и ноктите му. „Това е бил рис“, казва екскурзоводът Берт Ряхни, с когото вървим през гората със снегоходки. Излязохме още в ранни зори, оставихме покритата с фин сняг столица Талин и навлязохме в ландшафт, който през зимата се обагря с националните цветове на Естония синьо-черно-бяло: безоблачно небе и тъмни дървета на фона на бляскав сняг.
В Линураба, природен резерват с площ около 34 квадратни километра, който се намира на около час път с кола от Талин, започва нашето сафари със снегоходки. Зимата е подходящ сезон за наблюдение на животните, които живеят тук: диви свине, лосове, сърни, вълци, благородни елени, летящи катерици, заек беляк, рисове и спящи зимен сън мечки – всички те оставят своите следи в гората или в мочурищата.
И все пак – без водач не бих забелязал повечето от следите. Например отпечатъците на лещарки, които приличат на дупчици, направени от капки от топящи се висулки в снега; широката диря на диви прасета, които с късите си крачета и теглото си от около 150 килограма потъват дълбоко в снега и с корема заличават следите от копитата си; една съвсем права линия се оказва следата на лисица, която, тичайки, слага крак след крак по права линия.
Докато ходим из мочурището, Берт разказва за тетреви в любовен период, за виещи вълци. Към края на гората се натъкваме на големи колкото чаени чинийки, дълбоко потънали в снега дири. Тях мога да дешифрирам дори аз. „Елен”? – питам аз. Берт кимва.
Шейни тротинетки, риболов в ледени дупки и търпеливо чакане
По време на пътуването до националния парк Соомаа в югозападната част на Естония виждам хора, които се придвижват между селата с шейни тротинетки. Имам възможност да ги изпробвам при Айвар Руукел, който предлага туристическа екипировка за националния парк. Шейната е с рамка в син металик цвят, с пластмасови плазове и извито кормило. Слагам левия си крак върху единия от плазовете, оттласквам се и потеглям след Айвар, край жълти дървени къщички.
На брега на заснежена река ни чака бащата на Айвар – с въдица и нещо, което прилича на огромен тирбушон: уред за пробиване на дупки в леда. С нея той дълбае в леда, докато избълбуква жълтеникава вода. Тук имало щуки, речни костури, червеноперки. Чакам, пускам въдицата, пак чакам. Не улавям нищо, но не се налага да гладувам. В дървената къщичка, където прекарвам нощта, масата вече е сложена и камината е запалена.
От сноутюбинг до преходи с кучешки впрягове
На юг се намира Отепя, градче с 2190 души население, което естонците наричат своя „зимна столица“. Все пак има повече от дузина хотели, кафенета и фирми, които отдават ски под наем. Известната като „Швейцария на Балтика“ област е най-сигурният район за ски в региона. Планини, които не са по-високи от 300 метра, едва ли са точно мечтата на алпиниста, но любителите на ски бягането намират тук пълно щастие. От един хълм в центъра на града се носят радостни викове: деца се спускат от него с гуми. Т.нар. сноутюбинг прилича на спускане с шейна, с тази разлика, че гумата се върти около собствената ос, докато се плъзга надолу по хълма. Сядам в дупката в средата и протягам ръце и крака. Гумата се завърта и обърнат на обратно прелитам през някаква бабуна. Когато стигам долу, имам само едно желание: да се спусна пак!
В Хаанямаа се сдобивам с компания – Бомсе и Дарон, две кучета, които теглят шейна. Заедно проучваме района около най-високия връх в страната – 318 метровият Суур Мунамяги. Щом отпускам юздите, двете кучета се втурват напред. Вятърът свисти около ушите ми, ландшафтът лети край мен. Мисля си, че това е най-приятното зимно занимание, когато от един двор чувам кучешки лай. Както тичат, Бомсе и Дарон правят рязък десен завой. Шейната поднася и аз меко се приземявам в снежна преспа. Помахвайки с опашки, двамата се връщат от посещението си при дворното куче. А аз постъпвам както би направил паднал от коня си ездач. Качвам се на шейната и продължавам.
Семинар по сауна
В стопанството при Мооска, недалеч от Суур Мунамяги, се провежда семинар по сауна. Звучи по-претенциозно, отколкото е в действителност. Всъщност означава просто: събличаш се, сядаш, потиш се. Традиционната димна сауна се подгрява в продължение на шест часа; тъй като тя няма камина, димът остава вътре. После отварят вратата, димът излиза навън, а вътре влизат хората за сауната – в този случай собственичката на сауната и аз.
Тя ми обяснява: Когато се пошибваш с брезови клонки по гърба и бедрата, активираш кръвообращението, ударите с липови клонки усилват имунната система, а тези с хвойна – ох! – отварят порите. После ми подава морска сол за изтъркване на кожата и мед, който я омекотява. След което изсипва няколко литра вода върху печката, докато накрая не издържам. Плувнал в пот се втурвам навън, грабвам шепа сняг и се разтривам с него.
|
