Биоразнообразието на Славянка
Разположена в Югозападна България, на границата ни с Гърция, Славянка планина се отличава със своебразна, буйна и твърде интересна растителност. Тя е предимно субсредиземноморска и показва голямо сходство с тази в планините на Северна Гърция. Причината е, че именно тук преминава северната граница на голяма част от средиземноморските растения. Поради това преходът от средноевропейските към средиземноморските типове тук е ярко изразен. Забелязват се наченки и на вечнозелени видове.
През лятото най-силно впечатляват представителите на тревната флора. Сред тях са редки планински видове, някои от които са нови за нашата страна и за науката, други пък се срещат изключително рядко на Балканския полуостров. Част от тревистите растения се отличават с едрина на стъбла, листа и цветове, с многостълбия и многоцветия, и оформят един уникален природен кът, какъвто не може да се види в друга българска планина. Заради всичко това през 1933 г. природоизследователят Ал. Дряновски предложил тя са се преименува в Китка планина. Ботаникът изследовател Ст. Кожухаров я е описал в трудовете си като „един от най-красивите и богати естествени алпинеуми в Европа”.
По-голямата част от Славянка е в обсега на биосферния резерват Алиботуш (с това име се е наричала планината до 1954 г.), който се разпростира на площ от 1628 ха. В него растат около 75–80 ендемита. Това са растения, разпространени само в определена територия (ареал) при специфични и благоприятни за тях условия. Тук влияние оказват главно варовиковият терен и местните климатични особености.
Десет от растенията ендемити се срещат само тук и никъде другаде в страната. Това са славянско котенце, алиботушка дрипавка, зюндерманова поветица и др.
Около 20 са българските ендемити – парилско великденче, родопско лале, стрибърнова каменоломка, стояново плюскавиче, манегетова метличина, рилско подрумниче и др. Голям е броят на балканските ендемити (над 42) – парилска метличина, дългошпореста теменуга, златиста раменка, пирински чай, петковия и др.
В планината се срещат и растения реликти, останали от минали геологически времена. Някои от тях са едновременно и ендемити. Реликти са обикновеният кестен, бялата и черната мура, кошаниновото вълче лико, сребърникът и др.
Някои специалисти заслужено определят резервата Алиботуш като „истинска ботаническа градина” с ендемитна и реликтна растителност. Това е избрано от природата място със значителен брой защитени, редки и застрашени от изчезване растителни видове, включени в „Червената книга” на България. Според Ст. Кожухаров те са 119 на брой. Между тях са алиботушко глухарче, венерин косъм, жлезист гръмотрън, маслиново вълче лико, родопска съсънка, мечо грозде и др.
|
