Дивата Европа
Въпреки завръщането на европейския морски орел в предишните му райони на разпространение, все още не е никак лесно да се заснеме такава птица отблизо, тъй като морските орли се плашат изключително много от човека. Орлите живеят дълго, някои стават на повече от 40 години. Затова много от тях, за съжаление, помнят, че по тях е било стреляно. Ето защо стоят на голямо разстояние от нас – най-малко на 500 метра.
Когато получих поръчка да заснема морски орел за „Европа става по-дива“, най-напред трябваше да подбера подходящо място.
Доколкото знаех, нямаше по-добро място за такива снимки от рибарското село Флатангер в провинция Северен Трьонелаг, на 200 километра северозападно от Тронхайм.
Там живее Оле Мартин Дале – „Човекът на орлите“. Дале е някогашен рибар. Когато излизал в морето, понякога морски орли се осмелявали да се приближат, за да уловят останали във водата около лодката му риби. С времето Оле Мартин Дале заобичал тези птици и взел целенасочено да ги храни. Постепенно те започнали да му се доверяват, така че сега, 19 години по-късно, дванайсет двойки орли живеят в близост до него, без да се страхуват.
Когато човек излезе с Дале в алуминиевата му лодка в често пъти бурното море, морските орли долитат, още щом чуят пърпоренето на мотора. Но само ако наблизо има и чайки, защото за орлите те са знак, че няма опасност. Затова Дале винаги носи по няколко филии сух хляб, за да привлича чайките. Когато долетят и морските орли, Дале хвърля за всеки от тях по една мъртва риба във водата.
Орлите виждат тези риби от много голямо разстояние и така една мъничка точка в небето светкавично се превръща в огромна граблива птица, която се спуска от голяма височина надолу и с невероятна точност грабва рибата от повърхността на водата, докато подплашените чайки се разлитат във всички посоки.
Това дава възможност да се контролират два важни за фотографирането фактора, а именно разстоянието до обекта и светлината. Разбира се, ако морският орел все пак не реши друго, ако вятърът не задуха от неподходяща посока и ако фонът не е твърде скучен…
Да се заснеме орелът точно в мига, в който той грабва рибата от водата, естествено е предизвикателство. Пръските допринасят за драматизма. Аз обаче исках да натисна спусъка части от секундата по-рано, малко преди орелът да сграбчи рибата, когато обаче вече е протегнал впечатляващите си нокти силно напред.
Исках също до го заснема от възможно най-голяма близост. Затова избрах 600 милиметров обектив за моя „Nikon D3s”, който тежи около шест килограма и едва ли е най-идеалният апарат за снимки от ръка в малка, клатушкаща се в морето лодка. Друг фотограф, който също беше на борда, правеше при всяко спускане на орел от небето стотици снимки, докато аз правех по една-две при всяка атака. Повечето снимки или не бяха на фокус, или кадърът не беше добър, или пък липсваше главата на орела.
Най-сетне, след като в продължение на две седмици всеки ден излизахме в морето, направих перфектната снимка! От възторг огласих целия фиорд с едно мощно „Yes!“ и така изплаших не само морските орли, но и самия Оле Мартин Дале. Без неговата помощ и специалните му отношения с плашливите птици никога не бих могъл да заснема този кадър.
|
