Голямата празнота след улова
Рибните ресурси в Средиземно море се експлоатират безпощадно. Особено драматично е положението с червения тон и с акулите.
Червеният тон е един от върховите атлети в царството на рибите: той достига дължина от над четири метра, тегло от близо 700 килограма и развива скорост от близо 80 километра в час. Но синьоперковият тон, каквото е второто му име, бележи рекорди не само под вода: едва ли има по-ценен вид от елегантния ловец с червената, стегната плът. Гастрономите в Токио плащат до 170 000 долара за най-хубавите екземпляри, чието месо се преработва за суши. Поради огромното търсене в Япония ловът на риба тон в Средиземно море се е превърнал в бизнес за милиарди. Въпросът е докога може да продължи това.
Ресурсите са намалели с 90 процента в сравнение със 70-те години на ХХ век. Още сега се ловуват почти само млади екземпляри, които обикновено се угояват във ферми-клетки за японския пазар.
– Такива ферми се устройват във всички средиземноморски страни. От екологична гледна точка те обаче са твърде проблематични – казва Райнер Фрьозе, професор по биология на риболова към университета в Кил (Германия).
За един килограм месо от тон трябва да бъдат уловени към 20 килограма риба, с която той се храни. Поради тази огромна консумация ресурсите от скумрия, сардела и сардина се оказват под все по-голям натиск.
Страните от средиземноморския регион оставят нещата да се развиват на самотек, тъй като печелят добре от рибата тон. Отдавна съществува забрана да се локализират пасажите от самолет, и все пак това непрекъснато се случва. В Средиземно море са забранени подвижни риболовни уреди и тралове, жертва на които стават делфините. Но забраната не се спазва навсякъде.
Най-сериозният проблем е незаконният риболов. През последните години често уловът е надвишавал двойно обема, разрешен от Комисията за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT). Срещу нарушенията рядко се подава жалба.
– Правилата за риболова се прилагат зле тъкмо от средиземноморските държави – обобщава София Ценикли от гръцкия клон на организацията „Грийнпийс”.
През 2007 г. нарушенията са били толкова драстични, че Европейската комисия внезапно наложи забрана за риболов на риба тон и откри наказателни производства срещу седем държави. През 2008 и 2009 г. Брюксел също наложи преждевременно край на улова, а ICCAT намали разрешените квоти. Но пък строежът на кораби за риболов на риба тон се увеличи.
Многодържавието като проблем
Нещата биха могли да се обърнат: някои държави членки на Европейския съюз настояват да се забрани търговията с червен тон.
Решение по този въпрос може да бъде взето при срещата на Конференцията на страните по Вашингтонската конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна през март 2010 г. Природозащитните сдружения очакват с надежда и заплануваната за 2012 г. реформа на институционалната рамка на управлението на европейското рибарство.
Наред с другите мерки се предвиждат по-засилен контрол, поставяне на горна граница за размер на флотилия и намаляване на субсидиите за строеж на нови кораби.
– Преди всички се надяваме да бъдат определени защитени райони в Средиземно море – казва Ценикли.
В момента само един процент от Mare nostrum е защитено. Европейската комисия беше приканила средиземноморските държави до 2008 г. да определят нови защитени крайбрежни райони.
– Досега още нищо не се е случило – изтъква Ценикли.
Каквото и да предприеме Европейският съюз, то ще обхване само 35 процента от риболова в Средиземно море. По-голямата част от годишния улов, равняващ се на 1,6 милиона тона, е на сметката на прилежащите страни, които не са членки не Европейския съюз. Почти една трета от улова са извършва от турски кораби. Многодържавието е един от най-сериозните проблеми, тъй като то възпрепятства координираното управление на риболова.
– Голяма част от риболова в Средиземно море се извършва нерегламентирано и без определени риболовни квоти – обяснява Каролине Шахт от Световния фонд за дивата природа (WWF).
За северноевропейските акватории Международният съвет за изследване на морето (ICES) препоръчва на Европейския съюз риболовни квоти. Еквивалентната организация за южната част на континента, Международната комисия за изследване на Средиземно море (CIESM), няма такива компетенции.
За 80 процента от рибните запаси липсват дори достоверни данни, което затруднява аргументацията за превишен улов.
Европейската агенция по природната среда смята, че при 65 процента от ресурса на риба за търговски цели уловът е превишен. Вижданията на правозащитните организации са още по-песимистични.
|
