Разрешете да се представя:
Гренландска акула, Владетелката на Арктика
Бялата мечка, царицата на Арктика, има нов съперник в битката за трона: Гренландската акула е изплувала от дълбините на Ледовития океан и заявява своята претенция да бъде истинският владетел на Северния полюс. Дългата до седем метра риба не е просто „гробарят в океана”, както дълго време се смяташе. Тя е ловец събирач, хищно животно и лешояд едновременно. Яде всичко, което се изпречи на пътя й. Дори това да е Царицата, бялата мечка.
Една норвежка морска биоложка установила новото съотношение на силите в Арктика в своята научна лаборатория: когато правила аутопсия на една гренландска акула, тя намерила в стомаха й кости от челюстта на бяла мечка (Ursus maritimus). До тази находка учените приемаха, че мечката стои на върха на арктическата хранителна верига и мястото й не е оспорвано от никого (ако изключим няколко нападения на китовете орка). Учените обаче не са включили в сметките огромната риба.
В менюто на акулата има тюлени, бели мечки и един човешки крак
За гренландката акула винаги се е смятало, че е ленива, леко глуповата и че се храни с мърша, като живее предимно на морското дъно. Там долу, на дълбочина до 2200 метра, тя остава почти недостъпна за изследванията на учените.
Едва след като преди няколко години американски морски биолози записват движенията на великана, става ясно, че гренландката акула плува и в открити води и очевидно проявява голям интерес към пръстеновите тюлени. Това е потвърдено и от японски ихтиолог, който анализирал съдържанието на стомаха на акулите: там той намерил толкова много остатъци от тюлени, че било изключено да става дума единствено за мърша.
Безшумно, бавно, сякаш почти без да се движат, гренландските акули се плъзгат във водата. Колко активни са действително като ловци, все още не е известно. Във всеки случай гигантските риби имат разнообразно меню, в което влиза както прясно месо, така и почти разложена мърша: камбала, сьомга, херинга и други акули, нарвал, белуга (бял кит), тюлени и други бозайници. Дори кон, куче и елен са намирани в стомасите на тези акули.
Гренландcката акула: гробар или опасен ловец?
Казват, че в стомаха на такава акула е бил намерен и човешки крак. Това било в 1859 г. Нападения срещу хора обаче почти не се случват. Човекът и гренландсака акула взаимно се отбягват. В 1940 г. един охранител на дивечовото богатство видял гренландска акула под ледовете на течението Сейнт Лорънс. Във водата акулата преследвала мъжа, който бил върху леда над нея, все едно че гони тюлен – но не го нападнала.
Бялата мечка, която се озовала в норвежката лаборатория, не е имала този късмет. Макар че остава въпросът дали гренландската акула е убила мечката или просто – в стила на гробаря – е изяла мършата? Дори и млада бяла мечка би представлявала опасен противник за гренландската акула. В лабораторията е установен само един факт, който говори ясно за съотношението на силите на Северния полюс: в стомаха на гренландската акула освен остатъците от мечката не са открити следи от антроподи. Тези микроскопични членостоноги обикновено се загнездват в разлагаща се трупна маса. Гренландската акула би погълнала и тях, ако беше изяла Царицата на Арктика дълго време след смъртта й.
|
