Измиране на видове в името на медицината
Когато ни заболи гърлото или присвие стомахът, бързо посягаме към някой медикамент. Все по-популярно става и използването на естествени лечебни препарати. Смята се, че лекарствата на растителна основа са по-щадящи и по-добре усвоими от човешкия организъм. Още прадедите ни са знаели как да се лекуват с билки. „Природната медицина“ ни създава усещането, че подхождаме по-осъзнато към себе си и към околната среда.
Но действието на някои природни средства понякога е твърде спорно. Безспорно е обаче, че голямото търсене на потребителите застрашава многообразието на видовете. По данни на Световния фонд за дивата природа (WWF) годишно на световния пазар се търгуват над 400 000 тона билкова суровина, като търсенето расте. Около 80 процента от нея са от диворастящи растения.
Често се изтръгват цели растения
Някои методи на събиране представляват сериозен проблем – както и събраните количества. Така например понякога събирачите изтръгват или изкопават целите растения, без да ги е грижа, че те не могат да поникнат наново. Много често за производството на лекарствата се използват само листата, така че изтръгването на цялото растение не е необходимо.
Много растения биха могли да се засаждат и устойчиво да се прибират реколти, но за търговците това е твърде скъпо. В крайна сметка те искат производството да е възможно най-изгодно – докато ресурсите свършат. Международният съюз за защита на природата (IUCN) преценява, че около 15 000 вида билки са застрашени.
Германия също допринася за това ограбване на природата. По данни на Световния фонд за дивата природа Германия е на първо място в Европа сред потребителите и търговците на билки. В световен мащаб страната е в челната петица както по отношение на вноса, така и по отношение на износа им. Сурови билки се внасят предимно от Източна и Югоизточна Европа, преработват се в Германия и се пускат в продажба. Готовите продукти се продават легално в аптеките и в дрогериите.
Търсят се не само диворастящи растения
Докато западната академична медицина все повече се връща към билките, традиционната медицина извън границите на Европа открай време залага на природните средства. В тях освен растителни се преработват и активни съставки от животински произход.
Така например традиционната китайска медицина, преди всичко в Азия, и до днес използва в своите лекарства вещества от над 1500 животински вида. Много препарати съдържат органи от диви животни. В традиционната китайска медицина се смята, че тяхното действие било по-силно от това на животните, отгледани във ферми. В Китай освен това има голям черен пазар за този вид препарати. Според WWF на него се търсят органи на животни, чиято търговия официално е забранена.
Последиците от търговията на черно са пагубни за популациите на животните. За медицински цели продължават да се ловуват и умъртвяват животни от видове, чиято численост и без това е със силно намаляваща тенденция. Въпреки глобалната забрана на лова и търговията с тях, някои подвидове на тигри и носорози вече са изтребени или екстремно застрашени. Търсенето на секрета на кабаргите (Moschus berezovskii) е довело този вид на ръба на изчезването.
Защитата на видовете срещу черния пазар
Междувременно кабаргите са защитени от Вашингтонската конвенция по международната търговия със защитени видове (CITES). CITES урежда или забранява търговията със застрашени животински или растителни видове. Статут на защитен вид животните или растенията обаче получават едва когато числеността им е толкова намаляла, че са застрашени от изчезване.
Само ограничения в търговията обаче не са достатъчни. Много често националните законодателства противоречат на международните регламенти. В Русия например ловът на кабарги продължава да е разрешен. Освен това „липсва международен стандарт аз използването на животни за целите на медицината“, казва Зузане Хонеф, специалистка по защита на видовете към WWF. Мерките за закрила принципно се различавали от вид на вид. CITES регулира търговията със застрашени, но много търсени растителни и животински видове, само че нелегалната им продажба процъфтява.
Търговията с животни често пъти се извършва от организирани мрежи, както документира Патрик Браун в своя интернет-репортаж „Black Market". Изкушението за бракониерстване е особено високо в развиващите се страни. Така например цената на черния пазар на един килограм мускус от кабарги е 36 000 евро. В сравнение с това наказанията за неспазване на националните закони в областта на защитата на природата са много ниски, както например във Виетнам и Индонезия.
Ново: стандарт за устойчивост на диворастящи растения
За да бъде обуздано нелегалното ловуване и безогледно използване на застрашените видове, WWF и TRAFFIC (съвместна програма на WWF и на Международния съюз за защита на природата IUCN) от години разработват стратегии за устойчиво използване на дивите видове – като отчитат и интересите на събирачите и ловците, които се препитават с търговията им. Така през 2010 г. се стига до първия в света стандарт за устойчивост на диворастящите растения – т.нар. стандарт „FairWild“. Той урежда „щадящо околната среда, социално справедливо и икономически приемливо събиране на диви растения, гъби и плесени", разказва специалистката по защита на видовете към WWF Зузане Хонеф.
Стандартът обхваща насоки за събирането и търговията с диворастящи растения. Разрешено е да се събира само толкова, колкото може да поникне отново. Освен това се предвижда справедливо заплащане за работниците. Тъй като този стандарт изисква спазването на национални и международни закони и директиви, той може да допринесе в бъдеще за намаляването на нелегалната търговия – поне що се отнася до защитените видове диворастящи растения.
|
