GEO - Опознаваш и разбираш света

Като лемингите

В 1845 г. един лондонски вестник съобщил за куче от порода Нюфаундленд, което след няколко опита самò се удавило. Вярвате ли това? Подобни истории обикновено са украсени до неузнаваемост, а обясненията най-често са съвсем прости. Когато в 1879 г. шотландският психиатър Уилям Лодър Линдзи публикувал материали, за които твърдял, че доказват самоубийството при животните, един критик се заел да проучи посочените случаи. И твърдо заявил, че обяснението за кончината на животните по-скоро трябвало да се търси в някаква болест или в нещастен случай – като при една котка, която след смъртта на котенцата си нарочно се била удушила в клонаците на дърво.
Допускате ли, че е възможно животните сами да търсят смъртта си? Разбира се, това не може да бъде изключено. Лабораторните животни например сами си причиняват рани. Но на този въпрос едва ли може да има категоричен отговор. Защото ние не познаваме съзнанието на животните.
Твърди се например, че в шотландската област Дънбартъншайър петдесетина кучета се били самоубили, скачайки от т.нар. „мост на кучетата самоубийци”. Те били отнели живота си от състрадание към нещастните си господари.
Смята се, че кучетата са много верни животни и обяснението, че „кучетата самоубийци” от Дънбартъншайър са реагирали на отчаянието на господарите си, се вписва в тази представа, независимо какво точно е обяснението за тази легенда. Ние, хората, проектираме нашите собствени социални ценности върху света на животните.
Значи ли това, че „склонността към самоубийство” при животните е преди всичко човешка проекция? Да. Във Викторианската епоха имало силен интерес към „романтични” форми на самоубийство при животни – като да кажем кучето, което умира от мъка на гроба на господаря си. Или пък скорпионът, който причинява собствената си смърт чрез ужилване, ако се окаже заобиколен от огньове. Предпочитал да умре с достойнство, отколкото да изгори в мъчения.
От ХХ век пък познаваме легендата за масовото самоубийство на леминги – това също е характерен за времето си символ за автоматизираното саморазрушение на човека.

Автор GEO

  • Сподели с:
  • del.icio.us
  • Yahoo MyWeb
  • Google

Най-нови галерии

loading ...
Отличени снимки на гората „Душите ни се докосват“ Черните мури Индокитай Eдна страна гладува Камбоджанските деца от сметищата Занзибар – пред крайбрежието на Африка Ежедневният Кабул Нова Зеландия Наградените Спасителен център за диви животни Красотата на миниатюрния свят Камчатка – горящи върхове, клокочеща земя Фотогалерия Празникът на мъртвите
GEO International