Кръстопът на птиците
Стъпалото докосва гладка, хлъзгаща се повърхност и кракът потъва над глезена в мека кал. Водата стига до коляно, тук-там синеят умрели медузи. Въпреки че е още 10 часà, слънцето напича с всичка сила и островчето се мержелее като точка в далечината. Шестима сме: Яна – третокурсничка по молекулярна биология, Марин – студент в Техническия университет и ръководител на групата, Марти – ученичка, аз – с раница, в която има фотоапарат, бинокъл, определител и шише с вода; отпред са Станислав, първа година студент по животновъдство, и Влади, второкурсник биолог. Двамата дърпат по водната повърхност пет дъски, вързани със сизал.
Минали сме сигурно петстотин метра, а дълбочината на езерото остава все една и съща – около 30–40 см. Всъщност няма нищо за чудене – то е свръхсолена морска лагуна, която повече от век (1906 г.) се използва за добив на сол. Наоколо няма жива душа. От време на време се оглеждам и си мисля как Христос е вървял по бурното Галилейско море. После пробвам да пълзя по дъното като Марти: тинята е топла, водата е топла, слънцето е топло, въздухът – също. Чувствам се като у дома си. Сигурно в едно такова място като Атанасовското езеро се е оформила първата молекула живот. А сега се опитваме да оживеем пред компютри, в коли и бетон. Зад мен е бургаското летище и на всеки 5–10 минути над главата ми изтрещява самолет, отпред стърчат жилищни блокове, отдясно боботи автомагистралата за Варна, отляво са постройките на солниците. По средата на езерото – ние влачим дъски, за да правим сенници за малките на птиците, които гнездят на двата изкуствени острова.
– Ти да нямаш плавателна ципа между пръстите на краката си? – питам подозрително Станислав, който пердаши напред като моторница.
– Е, аз колко съм го тренирал това ходене... Нали съм един от строителите... – отговаря той.
През лятото езерото е пълно с дъждосвирцови – кокилобегачи, водобегачи, брегобегачи. Тук обитава основната част от българската популация на саблеклюна (Recurvirostra avosetta) и на морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus). На водната площ с големина 14 кв.км, която е обявена за резерват през 1980 г. и за Влажна зона с международно значение през 2003 г., се срещат три-четвърти от всички видове птици, регистрирани в България. 14 от тях са световно застрашени, като къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), малка белочела гъска (Anser erythropus), тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), ливаден дърдавец (Crex crex).
След близо час стигаме първата платформа. Дъските са проядени от солената вода и между тях са се оформили големи цепнатини, които трябва да бъдат запълнени. Когато Станислав пита кой ще продължи с него до втория остров, не знам как, вдигам веднага ръка. Този път той носи раницата и мъкне две дъски, а аз и Яна практикуваме пълзенето. Поставяш предлакътница на дъното, отблъскваш се с пръсти от калта и мърдаш крака като при плуване – така се постига някаква скорост. По някое време минавам на затворени очи.
|
