Летящи палитри
От древни времена пеперудите са част от фолклора на народите. Китайците вярват, че двойка летящи пеперуди са символ на любов. Японците пък мислят, че ако видиш сянката на летяща пеперуда върху бамбуковата завеса, скоро ще срещнеш човека, когото обичаш.
От научна гледна точка пеперудите се отнасят към разред Люспокрили (Lepidoptera). Названието Lepidoptera идва от гръцките думи «лепидос» - люспа и «птерос» - крило. Ако вземете лупа и погледнете крилото на пеперуда, ще забележите, че то прилича на мозайка, направена от многобройни припокриващи се люспи с най-различна форма, цвят и размер. Интересно е да се отбележи, че някои видове като тополовата пеперуда (Apatura iris) и седефката (Issoria lathonia) са покрити с люспи, които могат да пречупват светлината, придавайки различен цвят на крилата в зависимост от посоката на осветлението.
По земята се срещат над 180 000 различни вида люспокрили – дневни и нощни, и може би още толкова неоткрити – повечето в тропическите части на планетата. В нашата страна техният брой най-вероятно надминава 4000, от които едва 400 са дневни. Почти всички нощни пеперуди влизат в групата на молците, в която е концентрирано над 90% от видовото разнообразие в разреда.
Големината на пеперудите варира от няколко милиметра до 30 см в размах (някои нощни паунови очи, орнитоптери и др.). Първият открит екземпляр орнитоптера («птичи криле» на латински) е бил застрелян, след като е бил объркан с летяща птица.
Може би сте се запитвали защо пеперудите са толкова големи или красиво оцветени и няма ли това да предизвика повече интерес сред техните врагове. Отговорът е „не”, защото ярките цветове предупреждават за наличието на отровни вещества в тялото, както е при пеперудата монарх (Danaus plexippus), а големината заблуждава неприятелите. Представете си, че врабче преследва муха и се опитва да я хване – изходът от гонитбата обикновено завършва пагубно за мухата,
която бива погълната от птицата. Сега си представете една пеперуда с размах едва три пъти по-малък от тоя на врабеца. Птицата не може да разбере къде е тялото на насекомото и отхапва само част от крилото, като в крайна сметка люспокрилото си запазва живота. Лястовичите опашки и мадагаскарските пеперуди луна имат не само голям размер, но също така и допълнителни израстъци на задните крила, наподобяващи антени, които заблуждават хищника за разположението на главата. Някои видове, като пауновите очи, са царе на измамата. Изрисуваните очи върху крилата им помагат да създадат „жива маска” на животно, чиито размери са съизмерими или дори по-големи от тези на хищника.
Полетът на люспокрилите също е вид адаптация за избягване на неприятеля. Докато зелевата пеперуда използва хаотична траектория на летене, гълъбовата опашка разчита на бързината си.
|
