Малкият красив хеликоптер
Ако разгледате едно водно конче с повече внимание, ще се убедите в приликата му с хеликоптер. Предната част на тялото е къса и компактна, докато коремът е превърнат в дълга опашка, служеща за баланс и улеснение на маневреността при полет. Крилата са четири и притежават невероятно лека и същевременно стабилна конструкция. Според историята първият хеликоптер е бил изобретен преди 67 години в Щатите от руския имигрант Сикорски. А според еволюционната теория вертолетът е бил открит от природата преди 325 милиона години в лицето на водното конче. Сикорски изнамерил принципите, залегнали в устройството на водното конче по случайност. Първият хеликоптер имал само тяло и перки. Управлението му се оказало прекалено трудно и довело до разрушаването на машината. Едва по-късно известният инженер се досетил да добави балансиращата опашка, която съществува във водното конче от милиони години.
Всички ние сме били свидетели на уникалните летателни способности на водните кончета. Тези миниатюрни създания могат да кръжат нагоре, надолу, напред, назад, наляво и надясно, както и да сменят посоката си на полет с такава скорост, с каквато нито един летателен апарат не би се справил. Скоростта им също е уникална – често доближаваща се до 70 км/ч, при която, ако мащабите на водното конче се осъразмерят с големината на хеликоптер, бързината би съответствала на 10 000 км/ч. Но уникалните способности на тези малки летци не свършват дотук – водното конче е изключително ловък хищник, който може да улови почти всякакво насекомо в полет.
В основата на ловкостта на водното конче лежи наличието на оригинален зрителен апарат, който в някои случаи може да покрие над 70% от повърхността на главата на насекомото. С други думи, очите предоставят възможност за наблюдение с обхват, достигащ 360 градуса в трите измерения. Ако сте се опитвали някога да уловите водно конче, може би сте забелязали, че не бихте могли дори да се доближите на един човешки ръст разстояние до него.
Интересни са поверията, свързани с тази група насекоми. В много от случаите народите приписвали на водните кончета лоши черти. Така например в много култури се вярвало, че те могат да избодат очите на човек или дори да изтръгнат душата му. Естествено, това не само че не е вярно, но е и твърде далече от действителната природа на кончето. Това насекомо е може би едно от най-безобидните летящи същества. То никога няма да нападне, камо ли да ухапе човек. Напълно противоположно е отношението към водното конче в Япония, където общото име на групата се произнася като думата „успех“.
Също така почти всичките срещащи се там 200 вида си имат народни названия. Япончетата обичат да ги ловят, като подхвърлят ситни камъчета във въздуха. Заблудените насекоми ги вземат за плячка и им се нахвърлят. Теглото на камъчето е по-голямо от това, което водното конче е способно да носи, и повлича малкия крилат хищник до земята.
Докато в света има няколко хиляди вида водни кончета, в България те са едва стотина на брой. Тези насекоми се срещат почти навсякъде, където има вода. Тъй като ларвата на насекомото е воден хищник, възрастното конче се нуждае от локви, малки потоци и езера, за да снесе яйцата си. След сравнително дълъг ларвен период, в някои случаи достигащ дори до две години, ларвата излиза на сушата и се „сковава“ върху някое растение или камък. След известно време кожата й се разцепва и имагото излиза навън, изчаква да му изсъхнат крилата и моментално излита.
Обикновено водните кончета обичат да кръжат над места, където има изобилна плячка – малки летящи насекоми. Тези територии може да бъдат водоеми, поляни, ливади и градски градини. Често някои видове, вместо да летят постоянно, издебват жертвите си кацнали на някое клонче. В тези случаи клончето служи за многократна приземителна площадка. Останалите видове са предимно териториални и не допускат други летци (дори големи пеперуди и малки птици) в своето въздушно пространство. Въпреки това понякога териториалността може да отстъпи пред груповия полет, когато може да бъдат забелязани цели облаци от водни кончета, реещи се над определена местност.
Водните кончета могат да бъдат изключително полезни, тъй като са ефикасни унищожители на комарите, летящите въшки и още много други вредители както в градските паркове, така и в земеделските площи. Тези ловки хищници заемат своеобразна ниша в хранителната верига, изяждайки големи количества от най-малките неприятели на растенията – листните въшки, които често не могат дори да бъдат забелязани от птиците.
"
© Личен архив
В септемврийския ни брой от м.г. в материала си „Летящите палитри“ Андрей Антов ни представи вълнуващия свят на пеперудите. Сега той ни напомня, че природата е изобретила хеликоптера стотици милиони години преди това да стори човекът. За да покаже миниатюрните вертолети в „подходяща светлина“, авторьт е прекарал в дебнене многобройни часове.
"
|
