Мимикрията в природата
Запитвали ли сте се защо скакалците са зелени и кафяви, защо дъждовникът е ярко оцветен и защо някои пчели не са всъщност пчели, а обикновени мухи? Тези примери са проява на наподобяване – или на мимикрия, ако използваме възприетия в науката термин от гръцки произход. Докато скакалците се опитват да наподобяват средата, в която живеят, за да не бъдат видени от хищниците, то дъждовникът предупреждава за наличието на отрова в кожата си.
Ние сме свикнали, когато се разхождаме из природата, да виждаме животните да се открояват от фона – като глиганите на зелени горски ливади. Но дори и глиганите, особено малките, са оцветени така, че да бъдат трудно забелязани в своята истинска среда, която в случая не е поляната, а гората. Всъщност организмите със заблуждаващо поведение и окраска са по-многобройни от тези, които не притежават такива. Като най-явен пример може да посочим пеперудите. Те разполагат с големи крила и като си придават по-мащабни размери, се превръщат в трудно уловима плячка. Птиците обикновено не могат да съобразят къде се намира тялото на една летяща пеперуда и при нападение често откъсват само части от крилата, оставяйки насекомото да им се изплъзне. В допълнение мимикрията може да бъде невидима за човека, който разчита изцяло на зрението си. Освен това животните могат да имитират не само визуално, но също така с мириси и звуци, но това – уви – не може да бъде уловено от фотоапарата.
В еволюционно отношение природата е избрала за оцеляване жертви, които успешно избягват хищниците си, и хищници, успешно заблуждаващи жертвите си. Оттук произхождат и много форми на научна класификация на мимикрията. За улеснение ще разгледаме най-често срещаните – камуфлаж, прикритие с цел нападение, използване на предупредителна окраска и наподобяване на неядливо животно.
Камуфлажът е форма на прикритие, при която обектът се слива с околната среда и така не може да бъде забелязан от враговете си. Някои видове гущери и жаби са зелени не само за да отбягват неприятелите си, но и за да могат да нападнат плячката си от засада. Много от нощните пеперуди са в кафяво-сиви тоналности с цел да се слеят с дървесината или шумата през деня. Стъклокрилките (дневни пеперуди от семейството на хеликониите) от своя страна са „невидими”. Техните крила не са покрити с люспи както при останалите видове от групата, а са прозрачни, което ги прави почти незабележими в гъстата сянка на джунглата, където живеят.
Дори и „Двойното лице” от филма „Батман” си има свое подобие в природата – азиатската пеперуда калима. Едното лице на насекомото – горната страна на крилата, е ярко оцветено, докато другото – долната страна на крилата, е кафеникаво. Когато калимата е кацнала върху някоя клонка, крилата й са затворени, така че долната й страна наподобява лист.
Може би най-важният момент от една засада е изненадата. Основна причина за изненадата в природата е незабележимостта на нападателя. И тук, както и в по-горе изброените случаи, обектът се слива с околната среда. Богомолките, често зелено оцветени, изчакват насекомите, хранещи се с нектар, като се преструват на листа под цветовете на растенията. Крабовите паяци са се развили една стъпка по-напред в еволюционно отношение от богомолките, като директно се сливат с цветовете. Змиите могат не само да се слеят с горската почва, но и по поведение да напомнят заобикалящите ги предмети (например клечки).
Заблудата в природата може да се дължи не само на прилика с околната среда, но и на такава с „опасни” животни. Подобни са случаите с бръмбара сечко, който прилича на оса, а също и с вечерното и нощното пауново око, които с разперени крила наподобяват лицата на бозайници или сови.
Тук е мястото да споменем и за предупредителната окраска. Обикновено видове, които са отровни или неядливи, сигнализират това свое качество по подходящ визуален начин, както го правят саламандрите и хеликоновите пеперуди. Американският оранжев саламандър може много лесно да бъде откроен върху горския терен след дъжд. Цветът му не е случаен. Изяден, той може да убие животно с големината дори на куче. Подобно на това земноводно, хеликониите са също така красиво обагрени. Колоритната им премяна също предупреждава за наличието на отрова.
По-сложен е примерът с американската пеперуда монарх и нейния подражател. Гъсеницата на това насекомо се храни с изключително отровни растения. Отровата се задържа и в имагото, което е ярко оцветено. Оранжевата му окраска е предупредителен сигнал към всеки, който би се опитал да го погълне. Но историята не свършва дотук. В допълнение, друга пеперуда, наречена „вицекрал”, която е неотровен вид, е решила напълно да копира окраската на монарха. Само опитното око на природолюбител може да разграничи двата вида.
Многобройни са примерите на мимикрия в природата. Със сигурност още следващия път, когато косите тревата пред къщата си или се разхождате из гората, ще откриете поне един представител на фауната, който се опитва да ви заблуди, че не е това, което всъщност е.
|
