Най-бавното животно на Европа
Речната перлена мида (Margaritifera margaritifera) живее в хладните, бързо течащи и бедни на варовик води в Централна и Северна Европа, Сибир и Северна Америка. Заровени в песъчливото дъно на реките, тези мекотели живеят до 80 години. Дългите 10-15 сантиметра животни са подклас на сладководните миди (Palaeoheterodonta) и произвеждат – както показва и името – перли, даващи реколта на всеки пет до седем години.
Процесът на размножаване е много сложен
Размножаването на речните перлени миди е сложен процес, който зависи от редица фактори на околната среда.
Мъжката пуска във водата семенни клетки, които тръгват по течението. С водата, която поема, женската натрупва семената в мантийната празнина. Женски, които не получат достатъчно семенни клетки, могат да станат двуполови и да продължат размножаването чрез самооплождане.
От женските миди след оплождането се излюпват глохидии – микроскопично малки ларви, които първоначално остават на речното дъно, за да попаднат след това – отново чрез вдишваната вода – върху хрилете и перките на речнатапъстърва (Salmo trutta fario). Пъстървата служи на паразитите като домакин. След около десет месеца ларвите глохидиум са се развили до големи около 0,5 мм млади миди, които напускат домакина си и се прикрепят към дъното. След 15-20 години мидите достигат полова зрялост.
Само два вида риба са потенциални домакини
В един размножителен период женската мида произвежда три до пет милиона глохидии. Те обаче могат да оцелеят само ако бързо намерят подходящ домакин. Такива могат да бъдат само речната пъстърва (Salmo trutta fario) и сьомгата (Salmo salar).
Поради все по-влошаващото се качество на водите в европейските реки и свръхексплоатацията на перли популациите на мидата значително са намалели. Друг неблагоприятен фактор е изместването на местната речна пъстърва от вносната дъгова пъстърва.
|
