Нужна ли е миграцията на далечни разстояния?
GEO.de: Г-н Шефер, как изобщо установихте, че черноглавите коприварчета не зимуват в Югозападна Европа, а в Англия?
Мартин Шефер: Това са установили наблюдатели на птиците в Англия. От началото на шейсетте години на ХХ век те забелязвали през зимата големи черноглави коприварчета (Sylvia atricapilla), макар че тези, които пред лятото се срещат в Англия, в северноевропейските и централноевропейските страни, през есента мигрират към Испания или Мароко. Първоначално смятали, че става дума за английски птици. В средата на 70-те години, благодарение на опръстеняването, успели да докажат, че птиците са от Централна Европа. По-точно от Южна Германия и от западната част на Австрия.
Как първите големи черноглави коприварчета са дошли в Англия?
Птиците, които гнездят в Южна Германия и в западната част на Австрия през есента, първо мигрират на известно разстояние на запад, по северния край на Алпите, тъй като се стремят да не прелитат по пряк път над високата планина. Едва след това маршрутът им завива на югозапад. Възможно е отделни екземпляри да са се отклонили от първоначалния маршрут още пò на север и така да са се озовали в Англия.
Какви предимства им осигурява островът в сравнение с Южна Испания?
Англичаните са луди по птиците и добре обгрижват пойните птици. Знаем, че във всяка трета английска градина, в която се слага храна за птички, се срещат и големи черноглави коприварчета. Освен това те спестяват около 600 километра, т.е. около една трета от миграционното разстояние. А през пролетта стигат по-рано до местата за гнездене и могат да заемат по-хубави територии.
Има ли разлика между тези, които зимуват в Южна Испания, и тези в Англия?
Различават се генетично, но също и по форма. Става дума за крилете, за човката и цвета на оперението. Най-важната разлика вероятно е във формата на крилете. Птиците, които зимуват в Англия, са с по-заоблени криле. Те са по-подходящи за маневрите на по-кратки разстояния. Но не са особено подходящи за полети на дълго разстояние.
Възможно ли е чрез селекция за няколко десетилетия да се появят видими разлики между индивидите от даден вид?
По-рано се смяташе, че еволюционните процеси може да се проследят само с помощта на фосили. Днес знаем, че има белези, които може да се развият сравнително бързо. Което не значи, че продължават да се развиват по-нататък със същата скорост. Допускам, че процесът, който наблюдаваме сега, не би продължил, ако англичаните престанат да хранят птиците.
Да предположим, че британците продължат да хранят птиците: ще станем ли свидетели на появата на нов вид?
Възможно е да имаме възможност да наблюдаваме първите стъпки на този процес. Досега това не беше възможно. Не смятам обаче, че двата екотипа, както ги наричам, ще се развиват все по-силно в раздалечаваща се посока. Защото днес наблюдаваме обща тенденция към все по-кратки миграционни преходи. Междувременно има и черноглави коприварчета, които се опитват да зимуват дори в Германия.
Като цяло как мигриращите птици се справят със затоплянето на климата?
Като цяло може да се каже, че промяната на климата не им се отразява добре, тъй като те зависят от това към даден момент да е налице достатъчно храна – било в района, където гнездят, било там, където зимуват или пък на местата, където почиват. Предвид климатично обусловените промени в екосистемите разчетът на времето е станал по-труден. Затова спадът в популациите е особено силен именно при мигриращите птици. Но голямото черноглаво коприварче е изключение, тъй като се оказва особено приспособимо. Популациите на този вид навсякъде се увеличават. Те ни показват: има видове, които могат да се пригаждат удивително бързо.
|
