Промени на климата във Вануату: застрашени островни държави
Когато Ролин Лезин била тийнейджърка, ако й се приискало да отиде от къщата на родителите си до морето, изминавала 200 метра. Днес вълните стигат до терасата, а пътят до плажа е препречен от паднали кокосови палми – приближаващият океан е отмил пясъка и почвата под корените им.
Край Порт Вила, столицата на Вануату, нивото на Тихия океан от 1992 г. насам се е повишило с около 6 сантиметра. Едно селище, самолетна писта и болница вече е трябвало да бъдат преместени на по-високо място. Но високите места по 82-та острова от архипелага, където живеят около 235 000 жители, не са много.
Приспособяване на законите за „по-горещи времена”
Ролин Лезин говори английски и френски и е от малкото юристи във Вануату, които са завършили следването си в чужбина. Затова правителството изпраща 29-годишната юристка на конференции на ООН в Ню Йорк, Женева или Бон. Там държавни служители от цял свят полагат усилия да подготвят международната правна уредба за последствията от затоплянето на Земята – така да се каже, законите се готвят за по-горещи времена.
„Как държави като Вануату, които нямат вина, могат да получат пари за мерки по приспособяването?” – това е един от въпросите, който Лезин поставя. Ще правят ли индустриалните нации вноски в специални фондове? Или пък: допустими ли са искове за обезщетение срещу фирми, които имат високи емисии на въглероден диоксид, като например американския нефтен гигант „Ексон Мобил” – нещо, което инуитите опитват в момента.
„Климатични бежанци”? Няма такова нещо
При какви условия хора, чиято страна потъва, се признават за бежанци? Правителствените глави на съседните острови Тувалу и Кирибати удариха на камък, когато през 2008 година се обърнаха към Нова Зеландия с молба да даде убежище на населението им. Основанието за отказа беше: в Женевската конвенция липсва понятие като „климатични бежанци”.
Това е празнота в правната уредба, която сякаш все повече не отговаря на реалностите. „Това е извънредно сложна материя!”, въздъхва младата юристка. Проблематиката също така показва на най-малките страни колко безпомощни са всъщност: „Никой от нас няма да напусне доброволно Вануату – но правителството трябва да е подготвено за всичко.”
Дебатът за правата на човека дава повод за надежди
Лезин залага големи надежди на дебата за правата на човека. „Промяната на климата отнема земята и домовете ни, историята и бъдещето ни”, казва тя. „Затова засегнатите островни жители би трябвало да могат да съдят правителствата, които не спазват разпоредбите за намаляване на емисиите на CO2, защото това може да се тълкува като нарушение на човешките права”.
До момента международното право защитава индивидите от собствената им държава, не обаче от трансгранични „агресори”. Все пак е направена първата крачка: през юни 2009 г. Висшият комисар на ООН по човешките права за първи път назова връзката между промяната на климата и правата на човека.
|
