Птици отново политат в небето
В средата на България, на самия вход на Стара Загора, в съседство с Техникума по ветеринарна медицина „И.П.Павлов”, в китен зелен оазис се разполага единственият в България Спасителен център за диви животни на „Зелени Балкани”. Спретнат и уютен, неподозирано близо до шумния и забързан град, Центърът наподобява съвременен птичи „Ноев ковчег”. Тук можеш да се срещнеш „очи в очи” с редки и световно защитени видове, като царски орел (Aquila heliaca) и скален орел (Aquila chrysaetos), изчезнали от България видове, като белошипата ветрушка (Falco naumanni), ловния сокол (Falco herug), брадатия лешояд (Gypaetos barbatus), както и видове, често срещани у нас, но защитени заради малкия си брой в световен мащаб – бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), атрактивните розови пеликани (Pelecanus onocrotalus) и общителните неми лебеди (Cygnus olor). Но нека да започнем отначало…
Спасителният център за диви животни е създаден от основателите на „Зелени Балкани“ в периода 1990–1992 година. Ентусиастите Симеон Марин, Ивелин Иванов, Илиян Стоев са първите доброволци. И тъй като по това време не са разполагали със сгради, за нуждите на болните диви животни са използвали основно апартамента на Симо. Това поражда доста комични ситуации. Веднъж един от неговите приятели влиза в банята. Там на пода, в тъмното, за да се успокои, е оставен огромен скален орел. Съвзел се от светлината на включената лампа, орелът подхвръква и каца на мивката, от където започва гордо да оглежда застиналия в неудобна поза ползвател на тоалетната. Всяко негово движение се възприема от орела като агресия, на която трябва да даде подобаващ отпор. Човекът е прикован на тоалетната чиния и не смее да мръдне. Това продължава известно време. Срам го е да извика помощ, за да не се изложи. С неимоверни усилия и риск от сериозно нараняване той се пресяга за метлата. Най-сетне спасение! Под нейното прикритие нашият герой успява да излезе невредим от премеждието, но споменът ще остане завинаги!
Другите хора от групата отглеждат по тераси, тавани, мазета и гаражи всевъзможни бедстващи животни – птици, таралежи и костенурки. Студенти по ветеринарна медицина веднъж се грижат за пеликан, а друг път за черен щъркел на една от терасите в студентските общежития…
В днешно време Спасителният център разполага с две отделни сгради, любезно предоставени от Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „И.П. Павлов“ и Тракийския университет – Стара Загора. На прага на Центъра ни посреща Посетителски информационен кът. Все още в процес на изграждане, той вече разполага с 8 нови, просторни и уютни клетки. Тук може да се запознаете с първите новодомци – сокол скитник и гарван с нежното име Душко. По-нататък ви очакват слабостта на всички посетители, розовият пеликан Груйо и неговата спътница, в комплект с ято шумни зеленоглави патици. Огледате ли се на двора, непременно ще видите групата бели щъркели в комбина с гордия черен щъркел и красивите неми лебеди.
Малко по-нататък в закътана волиера мирно съжителства двойката брадати лешояди с австрийска кръв, докарани преди 4 години с цел връщане на вида у нас. До тях е намерила временен подслон група обикновени мишелови (Buteo buteo). В края на редицата любопитно наднича черен лешояд (Aegypius monachus), а египетският му събрат (Neophron percnopterus) мнително наблюдава отвисоко.
Останалите представители на този птичи рай не може да видите директно. Те са прекалено плашливи и контактът им с хора е много ограничен. Но затова пък може да воайорствате на воля. Скрити камери показват в реално време какво се случва в клетката на ловните соколи, белошипите ветрушки, керкенезите, бухалите, царските и скалните орли.
И ако у читателя е останало впечатлението, че разказът ни е за зоопарк, където птици „експонати“ стоят за удоволствие и развлечение на посетителите, това съвсем не е така. Спасителният център на „Зелени Балкани“ е единственото място в България, където се лекуват бедстващи диви животни. Повече от 1100 пациенти постъпват за лечение на година. За тях се грижи екип от 8 специалисти – ветеринарни лекари, биолози, еколози, експерти. Девизът им е крилатата фраза на Кърт Вонегът: “Не е задължително да сте луд, за да работите при нас, но помага…”
А птиците, за които стана въпрос – любимецът на посетителите, розовият пеликан Груйо, красивите бели лебеди, част от щъркелите, мишеловите, керкенезите – имат нелеката съдба на жертва на бракониери. Те са с толкова сериозни увреждания, че не могат да живеят сами в природата. Благодарение на добрите грижи и условия в Центъра част от тези животни „инвалиди“ имат шанса отново да се размножават, макар и не сред дивата природа. Керкенези, щъркели, бухали и късопръсти ястреби могат да се похвалят с малки, излюпени и отгледани в Центъра. Други, като брадатите лешояди, ловните соколи и белошипите ветрушки, са единствените от вида си в България. Изчезнали благодарение на човешката жестокост и нехайство, сега тези птици са основоположници на програми за реинтродукция (връщане обратно на изчезнал вид) на собствения си вид. Това са дългогодишни инициативи, в които пионери са не само птиците, но и екипът на Спасителния център. Първите несигурни крачки вече са направени. През 2011 година от двойка в Центъра бяха излюпени и отгледани успешно 5 белошипи ветрушки. Още 3 яйца на същия вид бяха поставени в специализирани инкубатори, а след излюпването си – обгрижвани от „приемни родители“, служителите на Центъра. Това първо по рода си начинание за нашата страна за съжаление не се увенча с успех, но даде ценен опит на специалистите в Центъра.
|
