Райски острови под водата
Малдивите, Самоа, Фиджи, Палау – обитателите на северните ширини свързват тези имена с представи за тюркоазно синьо море, безкрайни бели пясъчни ивици, кокосови палми. Но такива образи скоро биха могли да изчезнат. Островните райски кътчета са в опасност. През миналата година президентът на Малдивите Мохамед Нашид направи странно изявление: имал желание да купи земи в Индия, Шри Ланка или Австралия като ново жизнено пространство за своя наброяващ едва 400 000 души народ.
Макар да е възможно това да е било просто призив, който да събуди интереса на медиите, заплахата е реална. Вследствие на парниковите газове и на затоплянето на земята ледът в полярните области се топи, а равнището на океана се покачва. Най-лошата прогноза е, че до края на столетието това покачване може да достигне два метра. В такъв случай най-високото възвишение на Малдивите, което е на остров Вилингили, би се подавало едва 40 сантиметра над водата. По-голямата част от над 1196-те малдивски острова са с височина от само един метър.
Битката на малките държави
И днес вече много от малките островни държави около екватора се борят с различните последици от изменението на климата. „Покачването на равнището на океана води до това, че подпочвената вода става солена“, казва Кончита Пол, ръководителка на правителствения проект на държавата Кирибати за изменението на климата. На по-ниските от общо 33-те острова на страната ставало все по-трудно да има земеделие. На много места вече имало недостиг на питейна вода. Учените смятат, че до няколко десетилетия целият атол може да стане необитаем, защото на него няма да има питейна вода. Същата съдба грози и островната страна Тувалу.
„Бурите стават по-чести и са по-силни“
Времето вече много се е променило. Урагани и циклони подкопават бреговете, морето изтънява плажните ивици, отмива и ценна обработваема земя. „Бурите стават по-чести и са по-силни“, казва Александър Тама Хенри, който по поръчение на правителството на островите Кук се занимава с възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници. „Преди няколко години на сезон се случваха около пет циклона. Сага вече често пъти са по два на седмица.“
Държавите на Кончита Пол и на Александър Тама Хенри принадлежат към Association of Small Island States (AOSIS) – Асоциацията на малките островни държави. Жителите им са обединени от факта, че живеят в най-силно застрашените от изменението на климата региони, без да имат възможност да се оттеглят на други места, за да се спасят от необуздани природни стихии. По данни на Програмата на Обединените нации за околната среда (ЮНЕП) близо половината от осемте милиона тихоокеански островитяни живеят по брегове, които са застрашени от напредваща ерозия.
Наред с атолите на Малдивите и на Тувалу особено засегнати от покачването на морското равнище са 33-те коралови острова на Кирибати. „Половината от жителите живеят на тясната ивица на основния атол, който е с височина само два метра над морското равнище“, казва Кончита Пол.
|
