- >
- Природа
- >
- Съперницата на розата ухае на канела и ванилия
GEO 03/2011
Съперницата на розата ухае на канела и ванилия
Като ученик в гимназията живеех в общежитията на Националната природо-математическа гимназия – тогава точно в центъра на София, на Патриарха. Това бяха може би най-безгрижните ми години, изпълнени с дълги вечери пред Правец-компютрите осмица, играейки игри със съученици. Един от тези мои съученици ми беше адаш и живееше в самостоятелна стая, в която отглеждаше и няколко екземпляра от странни тропически растения. Когато го попитах какви са тези „треви“, той отговори, че са тропически орхидеи. Аз се учудих, за мен орхидеите тогава бяха екзотични цветя, които мислех, че могат да се видят само в дъждовните екваториални гори или в ботаническите градини. По-късно същият този мой адаш ми заяви, че и в България се срещат орхидеи и то не един-два вида, ами цели 70-80. А, стига бе, помислих си и така и не разбрах как интересът ми към тези растения с течение на годините се разгоря. Благодаря ти, адаш!
В света има над 23 000 открити видове орхидеи и може би още толкова предстои да бъдат описани от науката.
Не знам колко точно са хибридите. Според някои източници, те са над 100 000. Нова Гвинея е страната с най-голямо обилие на орхидеи – над 3500 вида. С няколко думи, разнообразието сред тези растения е огромно.
Къде се срещат орхидеите? Почти навсякъде. Изключения правят само полярните шапки и най-високите върхове, макар че ако се качите на Рила или Витоша, може да видите орхидеи и по билата. У нас тези цветя цъфтят предимно през пролетта и лятото в горски, както и в сухи или влажни тревисти местности. Орхидеите се срещат както по земята (в умерените и северните ширини), така и по дърветата – под формата на епифити (в тропическите региони). Големината на тези тревисти растения също варира много. Така например най-малкият вид е австралийско цвете, което не надминава три милиметра в диаметър. В другата крайност попада един тип дендробиум от Нова Каледония, който достига до пет метра височина. Интересно е да се отбележи, че всеки наземен вид живее с точно определен тип гъбичка, която снабдява растението с необходими хранителни вещества, независимо от фотосинтезиращите способности на цветето. Броят на видовете гъбички е съизмерим с броя на видовете орхидеи. Затова е и много трудно да се пресаждат орхидеи, без да се запази земята, върху която растат.
За разлика от тропическите видове, българските орхидеи растат не по дърветата, а на земята. Нашите растения може да цъфтят от разгара на пролетта до края на лятото. Обикновено цъфтежът в равнините започва през април-май и завършва по билата на планините ни през юли-август. Единствените ни есенни орхидеи са спирантесите, които показват красивите си спирално извити съцветия през септември-октомври.
Орхидеите са едни от растенията с най-дълготрайни цветове. Понякога един букет може да издържи и до месец, без да увяхва.
Дълготрайността на цвета е придружена и с невероятен талант за привличане на опрашители. Макар че повечето видове не разполагат с нектар, те отделят привлекателен за насекомите аромат. Интересно, бихте се запитали, каква е тогава ползата за една муха да кацне върху цвете, което не предлага никакво питие? Оказва се, че много северноамерикански видове, например, биват посещавани само от мъжки орхидееви оси, които събират летливия мирис на цветето и след това го превръщат във феромон за привличане на женските. Видовете пък, на които не им е достатъчен само ароматът за привличането на опрашителите си, разполагат с цветове, които наподобяват насекомото, което ги посещава. Такъв е случаят и с някои български видове пчеловидни орхидеи.
Многобройни са почитателите на орхидеите по света. Запленяването от тези цветя започнало още от Средновековието, когато западноевропейските кралски семейства, а по-късно и заможни предприемачи изпращали специални експедиции за колекциониране на интересни растения. В резултат на подобни пътешествия били основани английските Кю градини (Кралската ботаническа градина), които понастоящем са и световен лидер в отглеждането и изучаването на дивите видове орхидеи. Модерен вариант на кралските оранжерии са Тайванските орхидейни плантации, основани през 2004 година с научна и комерсиална цел да изучават, отглеждат и продават орхидеи. В по-малък мащаб, но в никакъв случай по-малко интересни са и многобройните частни колекции по света, които често може да се видят в специализирани изложения на орхидеи или по време на сбирки на орхидейни клубове.
Автор Андрей Антов
Най-нови галерии






