Скалният свят на Белоградчик
Събуждам се от потупване по рамото. Не знам кога съм се унесла. Срещу мен виждам усмихнатото лице на спътника си, който ми съобщава, че е време да слизаме. Мятаме раниците и след минута сме до вратите на вагона, а не след дълго и на самата гара Орешец. Гарата е на 11 км югоизточно от Белоградчик и за хората, ползващи услугите на БДЖ, е мястото, на което трябва да слязат, за да стигнат до града. Обикновено на нея има чакащи таксита, които откарват пътниците до градската автогара. Днес обаче е студено и в далечината виждам само жълта лада, а до нея – крачеща нервно жена, която ни махва припряно с ръка да побързаме. Освен нас двамата има още трима желаещи да ползват превоза. Първата ми мисъл е, че вероятно ще ни закара на два курса. Оказва се обаче, че сериозно подценявам руските автомобили. Жената ни обяснява, че няма намерение да се връща втори път и ни казва да се качваме всичките. Дотогава не знаех колко побира една лада. Вече знам: шест човека, две раници, три сака и няколко торби, но съм сигурна, че при добро желание може и повече.
Пътят до града е осеян със завои. Постоянно ми прилошава. Добре, че задушевната обстановка в колата предразполага към разговори, които отвличат вниманието. Двама от пътниците споделят, че досега не са идвали тук. Интересът им възниква след като научават за кандидатурата на Белоградчишките скали да бъдат едно от „Новите седем чудеса на света“, чиято кампания върви под мотото: „Ако искаме да запазим нещо, първо трябва да го оценим!“. И те затова са дошли – да ги видят и оценят. Надявам се и че ще ги пазят.
След около 30 минути сме в центъра на Белоградчик. Времето е лошо и духа силен вятър – от онзи, режещия, който преминава през всичките ти дрехи чак до костите. Закопчаваме якетата и нахлузваме шапките. През цялото време не мога да откъсна поглед от групата скали, които се извисяват над града. И преди съм идвала тук, но все в слънчево и спокойно време. Никога не съм ги виждала такива мрачни, все едно са нащрек – като пазители. Решаваме да отложим посещението на крепостта за по-късно и поемаме по една от екопътеките, тръгващи от Туристическия информационен център. Не сме се отдалечили много, когато забелязваме, че липсва част от мантинелата на виещия се под нас път. Насочваме се натам, което ни два възможност да разгледаме по-добре Белоградчишките скали или по-точно една конкретна група от тях – Централната, която се намира южно от града.
|
