2010 - Международна година на биологичното разнообразие
Следи от миналото: Каменният великан
Месец април 2001 г. – денят е съвсем обикновен за хората от херпетологичния отдел на Националния природонаучен музей в София. Вече е започнал активният сезон на усилена теренна работа в различни краища на страната. Херпетолозите още нямат представа каква изненада им е приготвил един от най-титулуваните учени на музея проф. д-р Златозар Боев. Заедно с другите материали, събрани и пренесени от историческия музей в Ямбол, за да се влеят в богатите сбирки на НПМ-БАН, ученият е донесъл и голям сандък с огромни плочи, имащи странно познати форми. Останки от вкаменен гигант! Повече от 25 години тези внушителни доказателства за един невероятен, отминал свят са лежали забравени и неразгадани в малкото музейно хранилище, за да дочакат повторното си откриване.
Пясъчните кариери край селата Тенево и Генерал Инзово, разкрити в близост до леглото на р. Тунджа, са дали на палеонтолозите и много други интересни находки. Едва ли обаче някоя от тях може да се сравни с бронирания колос, останал скрит от любопитните очи на учените за повече от две десетилетия в тясното музейно депо – гигантска сухоземна костенурка с размерите на малък градски автомобил.
Набързо прегледаният материал – вероятно заради големината на останките – отначало чисто интуитивно е приет от заетия да товари десетки килограми багаж в личната си кола проф. Боев за части от морска костенурка. Добре известно е, че днес тези обитатели на океаните и моретата са сред най-едрите влечуги на планетата. Толкова по-голямо е удивлението на херпетолозите, когато разглеждат за първи път донесеното. Те веднага разбират, че пред тях стои изключително интересна находка, оставаща единствена до момента в България – части от гигантска сухоземна костенурка. Това е повратният момент, в който за специалистите от херпетологичния отдел се отваря нова врата към света на животните, които изучават. Врата към един изгубен свят – палеонтологията.
Тук е мястото да се каже, че едно от най-тривиалните сравнения за този клон на науката – с криминално разследване на местопроизшествие – е със сигурност и едно от най-верните. От решаващо значение са откриването на всеки дори и най-малък детайл, следа и информация, запазването им и най-вече правилното им тълкуване.
Вероятно бързащи да приберат строшените на много места парчета и недостатъчно запознати с техниката на разкриване и документиране на подобни находки, хората от музея в Ямбол са допуснали редица пропуски на „местопроизшествието“. Така завинаги е загубена много важна информация за подреждането на праисторическия пъзел. Не е направена и скица или снимка на останките „in situ“ – точно както са намерени на самото място. Това затруднява в огромна степен подреждането на мозайката на огромната коруба. Запазените парчета са 64 на брой, но голямата част от тях се състои от силно раздробени детайли на отделните костни плочки, чието разпознаване и вярно ситуиране днес е практически невъзможно. Можело е да се избегне и евентуалното съмнение за смесване на останки от два или повече индивида, но учените са предоволни и от това, което вече лежи на работната им маса. Все пак между загадъчната смърт на гиганта и настоящото „прераждане“ на вкаменените му останки се простира трудно обозрим от гледна точка на краткия човешки живот период от 4-5 млн. години.
В известната на науката фосилна летопис анатомичният модел „костенурка“ се появява във вид, принципно еднакъв с този на съвременните форми, още в триас през мезозойската ера (преди около 220 млн. години). Самото зараждане на групата вероятно е събитие, протекло в края на палеозойската и началото на мезозойската ера отпреди 260-250 млн. години. До появата на динозаврите все още остават десетки милиони години.
Въпреки редицата примитивни белези, характерни за архаичните представители от онези далечни времена, те без усилие биха могли да бъдат разпознати от всеки лаик именно като костенурки. Уникалното за света на всички гръбначни животни устройство на тялото (външен костен панцер) е дало възможност за запазването на голям брой форми и останки. Разгадаването и определянето им днес ни разкрива все повече детайли от дългата история на един от най-успешните експерименти в историята на живата природа. В продължение на милионите години еволюция на групата големите размери са често срещан модус, използван в различни условия и при различни обстоятелства за най-добра приспособяемост и репродуктивен успех на видовете. Полугигантски и гигантски форми сухоземни костенурки са обитавали почти всички континенти през третичния и четвъртичния период на кайнозойската (неозойска) ера (последните 65,5 млн. години от живота на планетата). Различният релеф, форма и очертания на континентите в тези отминали епохи, появата и изчезването на морета, протоци и сухоземни връзки между континенталните суши на Азия, Европа, Америка и Африка са давали многократно възможност за обмяна на фауни, респективно за възникването на непреодолими географски бариери.
|
