Слонът си е слон
Тази година срещата на природните фотографи се проведе на достолепно място: в Кралското географско общество (Royal Geographical Society) в Лондон, където в предходните столетия за своите пътешествия са разказвали прочути изследователи като Дейвид Ливингстън, Хенри Мортън Стенли, Робърт Фалкън Скот, Ърнест Шекълтън, Томас Хънт и Едмънд Хилъри. За да споделят своя опит, тази година на 21 и 22 октомври там се срещнаха природни фотографи от цял свят. В презентациите си те показаха не само най-добрите си снимки, но и разказаха за изпитанията, през които често трябва да преминават при търсенето на все нови и нови мотиви.
Дискусиите на фотографите бяха за особеностите на тяхната професия и за същността на изкуството им: как в днешно време да се поддържа интересът към природата и към нейното опазване.
„Половината от населението на планетата живее в градовете. Не е лесно да се накарат тези хора да погледнат встрани от бетонените си стени“, казва управителят на „Wildphotos” Ричард Едуърдс. „Фотографията на животните и на околната среда е изключително важна, когато става дума за това да се покажат и обяснят на хората чудесата на тази земя, а в някои случаи и да се демонстрира колко драматично е влиянието на човешкия живот върху природата. Тези снимки преодоляват езиковите бариери и различията в културите и развиват съзнание и грижа за естествените жизнени пространства.
Мотивите почти не се променят
Събралите се природни фотографи бяха единни, че тяхната задача е по-трудна в сравнение с тази на останалите им колеги. Докато другите фотожурналисти могат да се отдадат на непрекъснато променящите се социални или политически теми, то фотографите на природата в продължение на години, а понякога и на десетилетия се занимават с теми, които принципно не се променят. Простичко казано: слонът си е слон, а саваната – савана.
Разбира се, че природата се променя вследствие на изменението на климата и на природните катаклизми, както и че фотографите понякога откриват нова страна в поведението на дадено животно, което искат да заснемат. Но предизвикателството се състои в това, с непрекъснато променящата се техника и безкрайно търпение и всеотдайност да покажат тези животни и техните жизнени пространства с винаги нови и изненадващи снимки, които да привлекат вниманието на обществеността.
Три любопитни доклада
Особен интерес сред участващите фотографи предизвикаха докладите на три известни издателки на списания: Софи Стафърд, главна редакторка на „BBC Wildlife Magazine”, Кати Морър, отговорна редакторка за географски проекти към американското списание „National Geographic”, и Рут Айххорн, ръководител на фотоотдела на списание GEO. Трите обясниха по какви критерии се подбират снимки или цели фотогалерии за публикуване. Съветите и идеите на медийните професионалистки бяха особено ценни за младите фотографи, които са в началото на кариерата си.
|
