GEO 04/2011
Смъртоносен капан за египетските лешояди в Судан
Почитан в Древен Египет и обявен за първия защитен вид в историята на човечеството, посегателства срещу който са били заплашени от смъртно наказание. Закрилян от хиндуизма, за който е бил свещен. Почитан и от ислямския свят, където сказание говори, че е избавил младия пророк Мохамед от гибел в пустинята. Кой е този биологичен вид, така вплетен в човешката история и вярвания, който днес, отново поради отношението на хората, е изчезнал от редица държави, застрашен в други и намаляващ почти навсякъде в ареала си?
Кой е този биологичен вид?
На така зададения въпрос преди 4-5 години и аз бих се забавил с отговора. Но защо, след като хищните птици са темата, по която знам най-много? Чудя се и ми хрумва, че вероятно поради неудобството на човечеството, че е постъпило така неблагодарно с толкова емблематичен вид, днес тези „подробности“ някак подсъзнателно биват пропускани и заобикаляни. Може би за оправдание на нечистата ни съвест и днес лешоядът нерядко бива определян като грозен и отблъскващ, а лекомислието ни достига дотам, че дори магистри по биология задават въпроса: „Какво толкова може да се случи с функционирането на екосистемите в България, ако останалите 30 двойки египетски лешояди изчезнат?“.
Но да се върнем на пътуването ни. Нека само припомня, че ние в Българското дружество за защита на птиците работим именно за опазването на египетския лешояд. Особеност в екологията на нашите птици е, че те са мигриращи и прекарват половината от живота си на път и в Африка. За съжаление всяка пролет по няколко възрастни птици не се завръщат в местата за гнездене. В брой 6/2010 на сп. GEO разказахме как освен дейностите за опазване в България, с експедиция в Етиопия започнахме и работа в Черния континент. Целта ни тогава бе да потърсим причините за изчезването на „пилето на фараоните“, както още е известен египетският лешояд.
Този път насочихме погледа си към една определена точка в Судан, която е мястото в света с установен най-голям брой загинали египетски лешояди. Там при три свои посещения през 1982-83 г. немският орнитолог Герхард Николаус открива под електропреносна линия 52 загинали от токов удар лешояда. Двадесет и две години по-късно, точно след завършване на гражданската война в Судан, той отново посещава страната и се връща на същото място. Открива още 5 загинали птици. Но нещата спират дотук. Затова с колегата Илия Илиев от клона на БДЗП в Хасково си поставихме за цел да проверим и документираме опасните стълбове.
След спечeлването на малък проект за експедицията, в края на септември 2010 г. двамата се отправихме към летище Ататюрк в Истанбул за полет към Хартум с прекачване в Кайро. При пристигането по здрачаване в Судан не знаехме какво да очакваме от града и страната – бяхме сигурни само, че ще има изненади. Скоро се убедихме в правотата си: на лентата за багажа видяхме раниците си маркирани с големи червени тебеширени кръстове. Щом ги взехме, до нас мигновено се появи униформен служител и с няколко английски думи и жестове ни спря. Разбрахме, че трябва да изчакаме. След малко втори, два пъти по-едър служител ни обясни, че внасянето на две бутилки мавруд, които с най-добри чувства носехме за колегите в Судан, е незаконно. Поднесоха ни формуляр, попълнен ръкописно на арабски, тикнаха в ръцете ми химикал и ми посочиха едно празно поле, където да подпиша. Подвоумих се, поех дълбоко въздух и сложих парафа си. Опитвах се да вярвам на думите им, че с това се отказваме от бутилките. Пуснаха ни, но едрият мъжага се лепна за нас и започна да ни говори нещо на тема сто долара. След доста пазарлъци и след намесата на пристигналия наш водач проф. Ибрахим Хашим, на тъмния и неосветен паркинг пред летището се отървахме само с десет. От Ибрахим научихме, че обичайното наказание за притежание на алкохол е бой с камшик и че ако сме били американци, сме щели „да страдаме“.
Сравнително бързо се почувствахме добре в Хартум. Накратко описан с думите на Ибрахим, той беше „много безопасен“, „сега има работа и хората са щастливи“, „няма пияни по улиците дори в полунощ“. Като връх на обясненията за това колко е спокойно, той ни разказа за предишния американски посланик, който преди влошаването на отношенията между двете страни сам правел редовните си тренировки по бягане по главните улици в града, и то късно през нощта. Сред другите първи впечатления от столицата бяха разрастващото се строителство, сравнително многото нови коли, дизелът за 60 стотинки литъра, липсата на просещи хора, геконът в хотелската ни стая и, не на последно място, красивите, високи и снажни жени. Група от тях спяха на покрива на сградата срещу хотела ни и сутрин, една по една, ставаха, навиваха си завивките и отиваха на работа – явно покривът беше общежитието им. На друг покрив пък, без пряка зрителна връзка с първия, спяха двайсетина мъже.
|
