GEO 10/2011
Степният блатар лети до пет и трийсет вечерта
Малтийският архипелаг се намира почти в центъра на Средиземно море. Състои се от островите Малта, Гозо и Комино с обща територия 316 кв. км, като Малта е 245 кв. км. През архипелага минава миграционният път на 170 птици от 36 европейски страни – пчелояди, гургулици, пъдпъдъци, лястовици, чапли, жерави и др. Архипелагът е bottle neck (най-тясното място на миграционния път) за осояди, тръстикови блатари, керкенези, соколи орко.
Когато излязат силни ветрове или се развилнее буря, тук търсят подслон и други грабливи птици като морски орел, орел рибар, белошипа ветрушка, сокол-скитник, белоопашат блатар, ливаден блатар, степен блатар, орел змияр.
За много от тях този шанс се оказва фатален.
|
При влизането на Малта в Европейския съюз (2004 г.) правителството дава редица обещания по Директивата за опазване на видовете и Конвенцията за мигриращите видове. Но забранява пролетния ловен сезон, както е във всички европейски страни едва през 2008 г. През септември 2009 г. Европейският съд (ECJ) решава, че Малта е нарушила европейското законодателство и заплашва страната с тежки глоби. Въпреки това през пролетта на 2010 г. пролетният лов е разрешен за една седмица, а през 2011 г. е позволена квота от 11 500 птици срещу специален ловен билет. |
– Човек след завоя – с бяла тениска!
– Добре, сега ще се качим там – отговори спокойно Йорг Липерт (никнейм Липи).
На самия хълм беше паркирана не една, а три коли, а пред полуразрушената къща стояха трима мъже. Без пушки. Кевин – един от тях. Какво, по дяволите, търсеше тук в шест вечерта?! Нали ловът през втората половина на септември, когато е пикът на миграцията, е разрешен само до 3 следобед? Вероятно бяха наблюдавали колата ни от момента, в който минахме покрай изоставената мина. Имали са достатъчно време да оставят пушките в къщата и да се правят на бърдуочъри.
Липи спря точно на пет метра от тях. Нямах никакво настроение за разговори и дискусии като предишния ден. Може би трябваше да викнем полиция. Но какво можехме да докажем?
– Вчера, точно като си тръгнахте, убихме една гургулица. Чухте ли изстрелите?
– О, да, шест – един след друг!
– Трите бяха мои – обясни Кевин доволен. Беше без лента и белегът на челото му изпъкваше болезнено червен – ясно личеше и вдлъбнатината на черепа във формата на кръст. Раната изглеждаше доста свежа, но беше от преди 4 месеца. Тъй като пролетният ловен сезон беше забранен за втора година, го хванала тежка депресия и той се записал в едно стрелбище, въпреки високата такса. Една от машините го ударила и разбила черепа му. „Толкова беше силно желанието ми да стрелям... Нали знаете, че четирима души се самоубиха от депресия“, беше разказал с тънка усмивка, която ме накара да вдигна вежди и да се почеша зад ухото. Чак пък да се самоубиеш за това, че не можеш да стреляш по птици... Не бях чула за подобни инциденти дори когато обявиха за британска национална трагедия забраната на лов на червени лисици с кучета.
– Тази сутрин някой стреля по един морски орел – беше към 7 и половина – подметна Липи.
– Не съм бил аз. Но нали ви казах – става въпрос за няколко души, които правят тези бели, останалите ловци спазваме закона.
В този момент и петимата „заковахме“ с периферното си зрение малката черна точка, която излезе от облаците, северозападно от църквата. За миг въздухът се напрегна така, че аз буквално усетих как адреналинът вдърви мускулите на ръцете на тримата мъже, те се спогледаха, после бавно и с усилие овладяха импулса да изтичат за оръжията си и да ги изпразнят по летящия обект.
– Степен блатар – обяви Кевин, докато Липи още фокусираше бинокъла си.
– Аха. Не е ли осояд?
– Не, степните блатари си намират място за нощуване до пет и половина. А осоядите могат да се видят и до шест.
|
