GEO - Опознаваш и разбираш света

Уроци от сърцето на Африка

Пристигам в Намибия, водена от огромно любопитство и желание да върна нещо на света. Крайната ми дестинация е Дюстернбрук – ферма за гости и диви животни. От летището до столицата Виндхук има 50 км и после още 50 до фермата. Подобни разстояния се считат за минимални в страна като Намибия – 7 пъти и половина по-голяма по площ от България, но с население малко под 2 милиона души. Намибия е шестата най-рядко населена държава в света – само 2,5 души на квадратен километър. Потеглям с такси на север през безкрайните жълти степи. Пътят е двулентов, съвсем нов, но по него почти нe се среща жива душа. Покрай пътя също не се вижда никой, като се изключат дивите свине майки с малките си, ровещи в сухата почва.

Йохан

Собственикът на фермата Дюстернбрук е Йохан Ваац – трето поколение намибийски германец. Йохан е едър мъж около петдесетте, с широка усмивка, силен глас и уверена походка. Той е от хората, които искаш да са в колата, ако спукате гума на безлюден път между Окахандя и Суакопмунд. Израснал е в Дюстернбрук, тогава стопанисвана от майка му – Марга Ваац. Първоначално имали кравеферма, която изнасяла продукцията си в ЮАР. След епидемия на шап през 1961 г., Марга била принудена да изколи всичкия си добитък. На следващата година, с присъщите си предприемчивост и находчивост, тя пренасочила семейния бизнес към отглеждане на дивеч за туристически и отчасти за ловни цели. Днес Йохан живее сам в Дюстернбрук и постоянно приема доброволци от целия свят. Ние му помагаме в грижите за дивите животни, занятията в детската градина, която е създал за персонала си, и грижата за гостите, които са дошли да пренощуват и да се порадват на животните.

Леопардите в Дюстернбрук

Фермата

Фермата за гости Дюстернбрук обхваща 12 хиляди хектара савана и планински склонове в централното намибийско плато Кхомас. Най-ниската точка на територията на фермата е на повече от 1300 м надморска височина. На 5 часа път на север е световноизвестният национален парк „Етоша“. На югоизток е пустинята Калахари. На 3 часа в западна посока е Атлантическият океан, като пътьом се пресича една от най-старите пустини в света – Намиб. На огромната територия на фермата живеят хиляди диви животни от десетки различни видове: орикс, гну, импала, жирафи, зебри, носорози, леопарди, а отскоро и хипопотами. Биоразнообразието и броят на видовете постоянно се увеличават, понеже Йохан редовно купува едни и освобождава други животни. Основният доход за фермата идва от десетките туристи, които пристигат ежедневно за фотосафари.
Перлата на програмата в Дюстернбрук е храненето на един леопард и семейство гепарди, които живеят в голямо заграждение. „Жилището“ им се простира на повече от 10 хектара. Теренът и флората вътре са съвсем естествени, но единствените животни са едрите котки – няма дивеч за ловуване. Вместо това джип с туристи всеки следобед докарва порция сурово месо за тях. Докато хищните котки ядат, туристите снимат възхитени. Процесът функционира много добре от години. Гостите винаги остават доволни, че са успели най-после да зърнат тези елегантни обитатели на саваната. Изисква се огромна доза късмет, за да види човек леопард или гепард в дивата природа, дори и в препълнени с животни паркове като „Етоша“. Приходът, идващ от туристическите фотосафарита, отива не само за храната на седемте хищника. Той също компенсира финансово Йохан за дузините антилопи, изяждани от дивите леопарди на територията му. Без туристите леопардите щяха да са единствено финансова тежест за бюджета на фермата и сигурно в някакъв момент щяха да бъдат убити.

Ловът

В Дюстернбрук ловът на диви котки не е и никога не е бил разрешен. Но се практикува лов на копитен дивеч за прехрана, както и в много ограничени бройки – за трофеи. Ловът за трофеи в Намибия е легален, но е строго регулиран от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (SITES). По-голямата част от земята в страната е частна собственост в ръцете на фермери още от времето на колониализма. Климатът е прекалено сух за развитието на земеделие и в резултат до 60-те години на ХХ век повечето от фермерите се препитават от животновъдство и износ на телешко месо. В миналото стопаните не са имали никаква икономическа облага да позволяват на дивеча да се размножава на територията им. За всеки убит орикс са можели да пуснат да пасе още една крава. В резултат броят на дивите животни драстично и прогресивно намалява до средата на 60-те години, когато някои фермери откриват алтернатива на животновъдството – създаването на частни ловни ферми. В една такава ферма дивечът живее и се размножава свободно в огромна защитена с ограда територия.

Автор Таня Димитрова

1 - 2 - 3 > »
  • Сподели с:
  • del.icio.us
  • Yahoo MyWeb
  • Google

Най-нови галерии

loading ...
Местата, които Десислава Димитрова видя Местата, които Десислава и Димитър Костови видяха Местата, които Катя Пиндикова видя Местата, които Стефка Крумова видя Местата, които Росица Григорова видя Местата, които Димитър Григоров видя Местата, които Елена Григорова видя Местата, които Андрей Черников видя Местата, които Асен Андреев видя Местата, които Симона Елмокян видя Местата, които Христо Манджуков видя Местата, които Габриела Пенкова видя Местата, които Даниел Тодоров видя Местата, които Кичка Дянкова видя Местата, които Елисавета Консулова видя
GEO International