В прекрасния и опасен свят на водораслите
Те са едни от първите жители на земята и са ни дали кислорода, който дишаме, но могат да бъдат и източник на опасни токсини
Брегът на Бургаското езеро Вая. Още няма 10 часà сутринта, а слънцето вече здраво напича. Около малкия пристан на Долно Езерово пред къщата на бай Руси се суетят младежи. Самият бай Руси с неизменната си широкопола сламена шапка стяга лодката си и разпределя работата. Той разпорежда кой къде ще седне, къде ще се натоварят инструментите, тубите с водата, коя група ще тръгне първа...
Наоколо са и неизменните в такива случаи местни наблюдатели, пушещи лениво под парещото слънце.Дори и за тях е ясно, че новодошлите не отиват на риболов или на туристическа обиколка на езерото. Любопитството ги човърка, но те търпеливо чакат и слушат. Подметнати думи, разменени шеги... – малко по-малко целта става ясна: ще се строят платформи за привличане на птици. Луди хора! Я колко тръстика има наоколо! Малко ли им е на пернатите?! Но групата е събрана именно за това – да изгради изкуствени острови-платформи за гнездене и почивка на птиците, които прелитат през Вая по дългия си път към Африка. Така те ще могат да спират, но ще остават недостъпни за бракониерите и за животните от сушата. Освен това младежите са дошли, за да просекат коридор в тръстиката и да построят укритие, от което птиците да могат да бъдат наблюдавани отблизо. Платформите трябва да са покрити с тръстика, за да се улесни набавянето на строителен материал за гнездата.
Целта е голяма – във Вая да се привлекат пеликани, и то за гнездене!
Тази идея на известния български орнитолог Таню Мичев е накарала редица млади хора да дойдат на доброволна бригада и да работят неуморно „на тръстиката“. Моите две деца също не устояха на общия ентусиазъм, накараха ме да зарежа почивката ни и да отидем да помагаме на бригадата. И ето ни – суетим се заедно с останалите на брега и чакаме реда си за лодката. Тринадесетгодишният ми син е много активен, помага за закрепването на мотора, товаренето на дървения материал, раниците... Гледам го с нескривана гордост.
Най-сетне първата група потегля, а ние с дъщеря ми и още няколко младежи оставаме на пристана да пазим ненатоварения багаж. Бързо осъзнаваме, че всичката вода за деня вече е отпътувала. Една девойка пита не може ли да си пийнем вода от езерото? Колебанията са само дали водата е наистина сладка, а не солена и дали няма опасност от химически отрови заради близостта на стария Нефтохим и настоящ Лукойл. Друго момиче отбелязва, че водата е доста мътна. Тогава аз се намесвам и казвам, че не бива да пият не само заради дебелия слой утайки от Нефтохима, но и защото водата може да е отровна поради цъфтежа на водорасли. Отровна вода? От водорасли? В групата няма студенти биолози и всички се заливат от смях.
Още в училище са учили, че във водния слой живеят микроскопични, невидими с просто око водорасли, които се наричат с общото име фитопланктон, основна храна на безгръбначните животни и на много от рибите. Какви ги говоря? После смехът спира. Спомнят си, че съм им била представена като биолог – специалист по водораслите и по фитопланктона в частност. И тогава започват да ме засипват с въпроси. Кои водорасли? Какво е цъфтеж? Кога се появява? Дали всички са отровни? Веднага ли ще умрем ако пием? Наистина ли съм сигурна, че са водорасли, а не е мътилка от дъното...
|
