GEO - Опознаваш и разбираш света

Всичко, що се яде

Едно букетче – не повече

От няколко години все повече хора харесват вкуса на диворастящите растения. Защо?
Очевидно има силно желание за контакт с естествената природа. Back to the roots – обратно към корените, така да се каже. И наистина е така: самите ние изгубваме представа за това кои сме, ако нямаме връзка с природата. Участниците в моите семинари искат да събират растения, да ги обработват, да ги вкусват, да ги почувстват, тоест наистина да ги възприемат със сетивата си. Освен това живеем в свят, който в голяма степен е завладян от технологиите. Заниманието с диворастящи растения изисква време и спокойствие. Очевидно хората имат нужда от този по-бавен ритъм, за да поддържат равновесието си.

Защо знанията за ядливите диви растения са се загубили?
Много от по-възрастните хора свързват например супата от коприва с глада и бедността в следвоенните години. Налагало се е да оцеляват с диворастящи растения. После дошло икономическото чудо, последвала индустриализацията на селското стопанство и всички били възхитени от новите храни, които се появили на пазара по това време. Поне в началото. Още не се знаело до какво ще доведе това.

Получавате ли понякога интересни идеи от по-възрастните участници в курса?
Да, много често. Затова съм решила по-редовно да посещавам домовете за възрастни хора. Много по-възрастни хора преоткриват интереса си към тази тема и с удоволствие разговарят за тези неща. А иначе нямат много възможности да го правят.

Към ядливите диворастящи растения проявяват интерес и все повече млади хора. Понякога четем за такива, които изучават растенията, за да са подготвени за времето след големия финансов срив…
Не смятам, че подобни сценарии са реалистични. Но ако резултатът е, че хората отново се обръщат към природата – това е чудесно!!!

Да предположим, че черногледците се окажат прави. Възможно ли е човек да се изхранва изцяло от диви растения?
Възможно е. Опитвала съм това в продължение на две седмици. Но тогава човек е непрекъснато зает с търсене, събиране, ровене. Храносмилателната ни система също не е свикнала с толкова богати на баластни вещества храни. В първите няколко дни стомахът и червата доста къркорят.

Можем ли да се изхранваме по този начин и през зимата?
Да. Има много ядливи корени и пъпки. Редица диви растения остават зелени и под снежната покривка.

Често се случва хора да се отровят – например защото са сбъркали лиордата/дивия чесън/ (Allium ursinum) с момината сълза. Може ли да се препоръчва на аматьори самостоятелно да събират растения?
Най-висшият принцип гласи: събирай само това, което можеш да определиш със стопроцентова сигурност. Затова е необходимо човек предварително да се е подготвил в специализиран курс. В този сезон предупреждавам курсистите да внимават какво събират. Защото това са растения, които е по-добре да не се късат, като например споменатата момина сълза (Convallaria majalis) или змиярникът/арум (Arum)

На какво още трябва да обърнем внимание, когато събираме диви растения?
Като правило важи: не събирайте растения край шосето или по торени ливади! И никога не берете повече от един скромен букет.

Автор Интервю: Петер Карстенс

  • Сподели с:
  • del.icio.us
  • Yahoo MyWeb
  • Google

Най-нови галерии

loading ...
Страна отвъд понятието ни за понятно Разходка по покрива на света – трекингът Анапурна Мароко Живот по течението Южен Судан Непозната южна земя Вълнуваща картина на живота Фестивалът Страстната седмица на народността кора Снимка на УНИЦЕФ за 2011 година Черно-бели почти човеци Карнавалът в Кадис Шри Ланка От бракониери към природозащитници Сред бели мечки
GEO International