Вулканизъм в Исландия
За по-доброто разбиране на вулканизма в Исландия трябва да разгледаме особеното геологическо положение на острова в Северния Атлантически океан. Той е част от Срединно-атлантическия хребет, който се проточва от най-северните до най-южните части на океана. С дължина 16 000 километра това е най-дългият планински хребет на планетата. В по-голямата си част той се намира много дълбоко под водната повърхност. В Исландия обаче продължаващата дълги години вулканична активност е произвела достатъчно материал, за да могат там днес да се издигат върхове с над 2000 метра надморска височина. Всички исландски вулкани се намират в активната вулканична зона, която минава през острова в посока югозапад-североизток. В същото време и подводната част на Срединно-атлантическия хребе е осеяна с безброй вулкани.
От геологическа гледна точка Исландия е много млада – на не повече от 20 милиона години. Островите са се появили над морската повърхност вследствие на сравнително прост принцип: разломите в земната кора на морското дъно. Това означава, че островът се намира на границата между две тектонски плочи – евроазиатската и северноамерикансктата. В Исландия твърдите скали са част от конструктивната граница на тектонска плоча. По ръба на такава плоча непрекъснато се образува нова кора. По този начин островът непрестанно расте.
Движения в земната мантия
Причината за това е в конвекцията на отчасти разтопената по-долна земна мантия. Пример за конвекция е врящата вода под капак на тенджера. Под земната повърхност се случва следното: горещата магма се изкачва нагоре и се охлажда на дълбочина от 20 до 150 километра. По-студената маса непрекъснато е изтласквана от напиращата нова магма и по този начин от двете страни отново потъва към по-дълбоките слоеве на земната мантия. Поради по-малката си плътност част от по-лекия материал на мантията стига до повърхността, изстудява се и е причина двете тектонски плочи да се раздалечават с 2,5 см годишно – за геологията това е висока скорост.
Но Исландия вероятно изобщо не би съществувала, ако под острова не действаше и една втора сила, която изнася на повърхността допълнителен материал. Дълбоко под сушата се намира втори източник, който превръща Исландия в една от най-активните вулканични зони в света: един така наречен Hot Spot. Магмата се издига нагоре от дълбочина до 2900 километра. Този диапир (Diapir) (наричан също plume) е неподвижен, а плочата над него се отмества. Диапирът е с форма на огромна гъба, през чието пънче непрекъснато се покачва нагоре гореща магма, която се събира в шапката. От време на време горещата и течна скална маса пробива през твърдата кора, изригва под формата на вулкан и добавя към масата на сушата нова лава – така се нарича магмата, стигнала до земната повърхност.
|
