Прилепите:
Забулените тайни на нощта
„Петров, разбрах защо се занимавате с прилепи!” Така започваше едно от неотдавнашните писма в електронната ми поща. Авторката, Антония Хубанчева от Центъра за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при БАН, беше решила каква е причината да посветя вече двадесет години в преследване и изследване на тези летящи създания. С интерес продължих да чета писмото, но то съдържаше само възторжено описание на едно от изумителните физиологични явления, на които са способни прилепите. През октомври, в продължение на няколко дни тя беше наблюдавала как всяка вечер пенисът на малкото 4-5 грамово савиево прилепче (Hypsugo savii), което тя захранваше с брашнени червеи, придобивал невероятни размери. Горкото създание безуспешно търсило партньорка в любовния си период, през който женските са готови да приемат спермата на напористите мъжки и да я запазят чак до началото на лятото на следващата година.
Отложената бременност е интересен еволюционен механизъм за гаранция на възпроизводството независимо дали ще срещнеш подходящ партньор през следващата година. Сперматозоидите остават фертилни по време на дългия зимен сън и са готови за оплождане едва когато женската реши, че моментът е настъпил. В умерените ширини това обикновено се случва в ранната пролет, когато животът и зеленината превземат територии, дните стават по-топли и все повече насекоми изпълват нощното небе. Бъдещите майки прилепки започват да се хранят обилно, възстановяват изгубените по време на зимата сили и се подготвят за предстоящото майчинство. През април и май мъжките прилепи търсят партньорки и мигрират на широк фронт, а женските се насочват към пещерите, в които ще родят. Генетични изследвания доказват изключително високия процент на майките, които се връщат именно в пещерите, в които те самите са родени.
След раждане, което няколко хиляди женски приключват в рамките на няколко дни, идва ред на кърмене и отглеждане на малките. В началото те са голи, розови и абсолютно безпомощни. С добре развитите пръсти на краката успяват да се държат за козината на майките си и скоро след това могат да увиснат сами на стената. Растат сравнително бързо и за един месец се окосмяват, укрепват и започват да правят опити за летене. След това идва ред на най-трудното – да се научат до „говорят” с ултразвуци. Те се генерират от добре развития ларинкс, излъчват се в пространството, отразяват се в околните препятствия и се улавят обратно от ушите. Чувствителността на прилепското ухо е много висока и позволява засичането на обекти с размери под 0.5 милиметра. Мозъкът им постепенно се научава да обработва информацията за засечените в периметъра насекоми и предмети в рамките на милисекунди. Разстоянието до потенциалната жертва се изчислява моментално и те безпогрешно нагласяват ъгъла за атака или избягване на препятствието.
В една от лекциите си веднъж попитах „Колко вида прилепи живеят в България?”. Първо отговори едно момиченце: „Два вида – мъжки и женски!” Разбира се, че беше права, но за да бъдем по-точни, в България са установени 33 вида, в континентална Европа – 36, а в света са известни над 1100 вида прилепи. У нас се срещат практически навсякъде – от морското равнище, през равнините, хълмистите райони, гористите планини до най-високите ни голи върхове в алпийската зона на Рила, Пирин и Стара планина. Живеят под земята – в пещери, минни галерии, изоставени военни подземия, бункери. В горите се срещат в хралупи, под хлабави кори, в цепнатини на стари дървета. В градове се заселват по тавани, мазета, под мостове, в изоставени жилища, под кепенци, фуги на панелни блокове, комини на балкони, в капандури, под облицовки на фасади и стари мазилки, в дървени ламперии. В София са откривани на тавана на Министерството на вътрешните работи, в сградата на Народната библиотека, на балкон в УАСГ, в аудитория на Биологическия факултет, в хралупати дървета на Борисовата градина, в хале на Терминал 2 на летището, по тавани и балкони на блокове, училища, читалища и офис сгради във всички квартали. „Елате да си приберете прилепите...” е най-честото обаждане, което получаваме в Музея през лятото и есента,
„...нападнаха ни и превзеха тавана!”
От август до края на есента всички прилепи се хранят обилно и почти успяват да удвоят теглото си. В края на ноември, когато температурите се задържат около и под нулата, енергийните разходи да летиш и да пазиш телесната си температура стават твърде високи. Оскъдното количество нощни насекоми не позволява те да трупат резерви и това е знак за прилепите да заспят зимен сън.
|
